Автор: pokworld

Ще оцелеят ли въглищата при цена от 100 евро и нагоре за въглеродните квоти?

Зависи!

От цената на електроенергията в Европа.

Ако цената е висока – може би. Ако цената е ниска – няма! При висока цена на електроенергията, разходите за въглеродни квоти биват погълнати и има печалба. Печалбата е основно за държавата, а тя използва тези средства за поддържане на ниски цени за домакинствата (изкуствено и регулирано), така и за компенсации за бизнеса без да търси средства от други източници, за разлика от други страни в ЕС. 

От успеха на ВЕИ!

Ако ВЕИ успеят да изместят изцяло въглищата, въглищата нямат шанс. Това условие само по себе си е отделна проблематика. Има нужда от отговори на въпросите какво, колко, къде, как и кога. За България заместване на дори половината капацитет на въглищните централи с ВЕИ ще изисква огромен финансов ресурс и много години за получаване на разрешения и строителство. Много често не осъзнаваме колко време отнема реализиране на едно инвестиционно намерение в България, а и в Европа. Макар ВЕИ да имат етикет на “зелена” технология, то природозащитните неправителствени организации са скептични към природосъобразността на повечето ВЕИ, построени върху водни площи, миграционни пътища, била на планини, ливади, пасища и други необработваеми земи.

От метеорологичното време и ВЕИ технологиите.

Минусът на ВЕИ е ясен. Не грее слънце и духа вятър на нас когато ни се иска.Ако ВЕИ не успеят да се балансират, План Б е задължителен. Ако вече си инвестирал млрд. за ВЕИ мощности, равни на въглищата, всяка допълнителна нужда от план Б, включваща въглища (или природен газ), ще е още по-голям натиск върху цената на крайния продукт. Твърде вероятно е токът да е “безплатен” при слънце и вятър и ужасно скъп при липса на слънце и вятър. Или имаме план Б, или чакаме слънцето и вятъра, за да имаме ток. Второто не е толкова лесно за изпълнение технологично. Авариите ще са много при него. Но като цяло не е добра идея да зависим от нещо, над което имаме минимален контрол.

От политиката на ЕС към АЕЦ.

Реално пътят на ВЕИ и АЕЦ са еднакви. И двете изискват пълна електрификация. Може би ЕС, ако не беше избрал природния газ за производство на ток, а ядрената технология, много проблеми нямаше да съществуват. Може би…

АЕЦ е решение и за България. За топлофикациите не, но за въглищата – категорично. А и ако ЕС даде зелена светлина за АЕЦ, това ще намали драстично флуктуациите в цената на електроенергията. Няма да е много евтино, както е при въглищата, но в крайна сметка получаваш енергия без замърсяване на въздуха и без така важния за всички въглероден диоксид.

Отоплението

Може и да не осъзнаваме, но отоплението сериозен разход на ЕС, а и у нас. В ЕС повечето домакинства са газифицирани. Ако продължат да употребяват газ, цената на газа ще е висока. Не се лъжете от “ниските” цени на газа през зимата на 2022/2023 г. Ако Европа не намери алтернатива на природния газ за бита, а и за индустрията (но и това е друга дълга тема сама по себе си), цените на природния газ ще са много високи. Но тези цени няма да са непосилни за ЕС. Газ има, стига да има кой да плати. Големият интерес на ЕС във втечнения газ (защото тръбен е възможен само от Русия) тласка други страни да търсят алтернатива във въглищата. Високата цена на природния газ автоматично означава и висока цена на въглищата. Този проблем в България е доста по-различен. По-голяма част от домакинствата в България се отопляват на твърди горива (т.е. на дърва и въглища) и електроенергия. Само в големите градове има централно отопление (и то частично) и газификация. Отоплението на газ и у нас е лукс, а топлофикациите успяват да поддържат народни цени с цената на гигантски загуби, т.е. става дума за изкуствено ниски цени. Поради това решението за отоплението ще повлияе много сериозно на съдбата на въглищата. Ако има адекватно и не толкова скъпо решение за отопление, въглищата ще загинат, но при липса на адекватно решение – въглищата ще са царят на енергетиката ни може би и след 2038 г.

Тъй като стана актуално да се говори кой какво е обещал и политиците започнаха да се самообвиняват кой е по-виновен за унищожаването на въглищните ни райони, реших да направя прости сметки, лесни за разбиране от всеки.

И тъй като сме в период на политическо преследване, следва да уточня, че не съм член на нито една политическа партия и нямам отношения нито с ГЕРБ, нито с ПП.

Какво обеща Бойко Борисов?

Бойко Борисов и правителството на ГЕРБ участваха в разговори на ниво ЕС за намаляване на емисиите от парникови газове с 55% до 2030 г. спрямо 1990 г. като базова година. Също така обеща закриване на въглищните ни централи до 2035 г. (буквално в края на мандата си), но това беше преди войната.

По принцип като базова година за България е по-редно да се гледат емисиите от 1988 г. Надявам се, че се досещате защо. Не съм напълно убеден дали и за България базовата година е останала 1990 г. Ако да, то това е сериозен пропуск на политиците ни и по-долу ще разберете защо.

Емисиите на парникови газове през 1990 г. за България са почти 100 000 kt eqCO₂. А през 1988 г. – 120 000 kt. Числата са груби нарочно. Точните данни може да свалите както от НСИ, така и от Евростат.

Обещанието на Бойко Борисов е 55% спрямо тези нива от 1990 г. (или 1988 г.), а това прави съответно 55 000 kt (спрямо 1990) и 66 000 kt (спрямо 1988 г.) намаление.

Какво обеща Кирил Петков?

Обещанието е намаляване на емисиите на парникови газове с 40% спрямо 2019 г. като базова година от производство на електроенергия до 2026 г. И тук идва голямата разлика с целите за 2030 г. Тук се говори само за емисии на парникови газове от производството на електроенергия, а за базова година е приета 2019 г. (за мен това е много нелогично) и крайният срок е 2026 г.

Общите емисии на парникови газове за 2019 г. са почти 56 000 kt eqCO₂. Това е двойно по-малко спрямо 1990/1988 г. Това е и причината на нас да се пада по-малък дял спрямо останалите страни от ЕС, при които липсва спад в икономиката в същия период. Емисиите от производството на електроенергия за 2019 г. обаче са около 20 000 kt eqCO₂. А 40% от 20 000 kt са равни на 8 000 kt. Толкова е обещанието на правителството на Кирил Петков.

Резултат

Според ангажимента, който е поел Бойко Борисов, България трябва да е икономика, която генерира максимум 45 000 kt (при базова година 1990) или 54 000 kt (при базова година 1988) емисии на въглероден диоксид през 2030 г.

Според ангажимента на Кирил Петков, България трябва да има максимум 49 000 kt с емисии през 2026 г. при положение, че емисиите от други сектори се запазят като през 2019 г.

Сравнението между двете цели не е много коректно, тъй като те имат различен обхват. Целите за 2030 г. като цяло не изглеждат толкова трудни за изпълнение, тъй като става дума за около 10% намаление на емисиите спрямо 2019 г., да не кажем, че дори сме ги изпълнили, ако за базова година се приеме 1988 г. Докато целта, заложена в плана за възстановяване и устойчивост, касае само и единствено производството на електроенергия от фосилни горива, т.е. основно въглищните ни централи. Без намаляване на капацитета на въглищните ни централи не е възможно да постигнем целта от 40%.

В България през 2020 г. е произведена малко над 40 TWh електроенергия (и 47 за 2021 г.), от които 16 TWh от фосилни горива (и 21 за 2021 г.). Консумацията на електроенергия за 2020 г. в България е 33 TWh (34.5 за 2021). Разликата от 7 TWh за 2020 и 11 TWh за 2021 е била изнесена.

Ако трябва да изпълним условието от плана, а именно да намалим производството на електроенергия с 40% спрямо 2019 г., ще трябва да ограничим въглищните ни централи до 12 TWh. Това се равнява на почти 50% намаление спрямо 2021 г. Данни за 2022 г. още не са публикувани, но вероятно ще бъдат по-високи от тези през 2021 г. Няколко месеца през 2022 г. АЕЦ не работеше на пълен капацитет, поради което въглищните ни централи компенсираха разликата.

Теоретично целта от 40% е изпълнима при пълно спиране на износа на електроенергия. От техническа гледна точка това ще изисква на първо място да няма спиране на работата на АЕЦ, да заработи ПАВЕЦ Чаира и да имаме пълни язовири, за да може ВЕЦовете да работят при нужда за покриване на пиковете. Не забравям ВЕИ-тата. Те биха били полезни особено през летните месеци при наличие на слънчево греене, но при липса на слънце системата следва да има план Б, а това са основно ВЕЦ и ТЕЦ. От финансова гледна точка спирането на износа на електроенергия вероятно ще означава драстично увеличение на цената на електроенергията. За момента държавата изкуствено задържа цените ниски за битовите потребители и подпомага бизнеса, благодарение на което се радваме на относително ниски цени на електроенергията. Това, разбира се, е възможно чрез използване на печалбата на държавните предприятия (АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2). Също така не е ясно колко ще ни струва поддържането на план Б в готовност. Подобен анализ не съм чел, поради което ще бъде гадаене, ако изкажа мнение.

Заключение

Ангажиментът, който е поет от българската държава с плана за възстановяване и развитие е по-труден за постигане в сравнение с целта за 2030 г., тъй като касае един единствен сектор. И то е по-труден, защото в България електроенергията се използва и за битово отопление, за разлика от Германия например, където за битово отопление се използва основно природен газ. И тук за мен е загадка защо ЕК би искала да накара България да търси алтернатива на електроенергията, знаейки същността на енергийната ни система. Затова подозирам, че от нашата държава никога не е имало усилия този детайл да се обясни на ЕК. И в контекста на войната и бъдещето на газовите доставки по-скоро следва да означава, че България не трябва да се насочва към природния газ като решение дори за битово отопление.

Нужен коментар:

Сметките са груби нарочно. Също така има много секторни цели, които не засягам. При някои сектори базовата година е 1990, а при други 1988. В повечето случаи секторните цели увеличават ангажимента на България допълнително. Голяма част от сметките като се прецизират и се вземат предвид все променящите се изисквания, може да изглеждат доста различни. Също така има сериозни специфики във всеки един сектор, с които не съм запознат в детайли, които също могат да променят сметките понякога драстично. Бърз пример мога да дам с ВЕИ. Досега България успява да постигне целите си за дял на ВЕИ чрез изгаряне на биомаса. Обаче изгарянето на биомаса реално е горене на дърва за огрев, а ЕК определено не е имала предвид по този начин да се постигне тази цел. Поради подобни причини условията се променят постоянно и от отличник България може да остане в клас.

И най-важното, което следва да се каже е, че в България има много малко хора, които са запознати с детайлите около тези цели. Подозирам, че политическите партии нямат времето и познанието на секторно ниво, за да могат да преценят дали ангажиментите, които поемат са изпълними. От сметките се вижда, че при базова година 1988 г. България следва да не увеличава емисиите си на парникови газове и ще успее да постигне целите за 2030 г. Но целта от 40% само за електроенергия и то до 2026 г. е практически неизпълнима с или без енергийна криза.

С интерес прочетох следната статия. Признавам си, че съм изненадан както от обхвата на проучването, така и от откритията на учените. От време на време допускам грешката да помисля, че няма с какво повече да бъда изненадан. Е, ето че пак съм изненадан.

Ето за какво става дума? 

Учени от Кеймбридж са установили, че през последното десетилетие поради увеличаване на въглеродните емисии природните местообитания в провинция Юннан са претърпели промени, довели до появата на COVID.

Какви промени? Обяснявам, просто е!

Учените най-накрая признават, че по-високото съдържание на СО2 в атмосферата води до увеличаване и на растителността. Да, пише го в статията :). Именно това е станало в Юннан. Растителната покривка от тропическа храстова се е превърнала в тропическа савана и широколистни гори. Това от своя страна е довело до подобряване на местообитанията на редица видове прилепи, което е довело до високото биологично разнообразие на прилепи в района. Та, така в провинция Юннан голямото прилепно богатство довело до създаване на гореща точка за образуване на вируси и оттук по-голяма вероятност те да се пренесат на човека.

Звучи като детска приказка, а не научна статия.

Учените са установили, че 40 нови вида са се появили в провинцията през последния век. И така учените завършват с извода, че преместването на видовете от едни територии в други създава повече възможности за интеракции между животни и вируси, а и оттук – до пандемии като COVID.

Макар в статията да е обяснено, че хората не могат да бъдат заразени от прилепи с вируса SARS-CoV-2 и евентуално това е станало чрез междинен гостоприемник като панголина, който се продава в пазарите за диви животни в Китай, като мерки срещу поява на подобни пандемии не се посочва увеличаване на контрола над подобни пазари за диви животни, а се дава препоръки на политическите лидери да приемат сериозно борбата с климатичните промени. Да, учени в научна статия дават наставления на политиците.

В началото казах, че съм изненадан, но не, шокиран съм колко лесно една статия получава етикет „научна“. В статията има карта на растителността, както и разпространение на прилепите. Нямам нито думи за тези неща, не искам да бъда разбран грешно. Ясно е, че има някаква форма на сукцесия на природните местообитания в разглежданата територия, което е довело до подобряване на условията за много видове прилепи. Дали това е станало заради високо съдържание на СО2 или промени в начина на управление на тези територии, не е от голямо значение в случая. Оказва се, че е проблем увеличаването на териториите, заети от гори. Искам да го напиша пак. Според авторите на статията по-голямата територия на горите са проблем! Но нали именно със залесяване ще борим климатичните промени? Това казва научният консенсус – залесявайте! А и същите автори препоръчват на политиците да предприемат мерки за борба срещу климатичните промени.

„Governments must seize the opportunity to reduce health risks from infectious diseases by taking decisive action to mitigate climate change.“

Също така се оказва, че високото биологично разнообразие е проблем. Всъщност разбираме, че климатичните промени могат да доведат и до увеличаване на биологичното разнообразие. Това определено заслужава да се повтори! Климатичните промени са довели до увеличаване на броя на видовете прилепи :). Вредно увеличение, но все пак имаме официално признание. Това явно не е ОК. Чудя се защо изобщо опазваме видовете и искаме да стабилизираме и възстановим техните популации като това очевидно води до негативни последици като пандемия от COVID.

Какъв извод трябва да си правим ние в България от заключенията на тази статия обаче? Категорично и ясно: COVID пандемията е причинена от баба Пена, която се отоплява на кюмюр, от бай Иван, който яде сланинка и българския ток от лигнитни въглища! Така че никой да не се оплаква от последиците на пандемията. Га, се топлихте на кюмюр и мезахте сланинка и пускахте климатика на макс, не ривахте. Ето че заради вас цяла провинция в Китай е обрасла в савана и широколистни гори и 40 вида прилепи имат по-добри условия за живот!

Шегата на страна, искам да кажа и какъв е проблемът в подобен тип „научни“ статии. Всички изходни данни са достоверни, в това нямам съмнение. Верижката обаче се къса точно в причинно-следствените връзки.

• Има високо съдържание на СО2 в атмосферата – да!
• СО2 е храна за растенията и това води до образуване на повече биомаса и респективно гори – да, напълно възможно!
• Горите привличат по-голямо видово разнообразие – да!
• По-голямото видово разнообразие води повече комуникация между видовете прилепи – да!
• По-голямото видово разнообразие води до образуване на пандемии като COVID – да, да, ама не! Ето тук статията не се справя с обяснението. По-голямата вероятност от образуване на нови вируси не доказва нищо! На каква научна база се твърди, че по-голямото видово разнообразие води до по-голяма вероятност за поява на вируси също не е ясно. А и какво цели това твърдение? Да изсечем горите? Да унищожим природните местообитания? Да убиваме прилепи и други диви животни?

Трябва ясно да кажа, че високото биологично разнообразие в дадена територия не означава, че има по-голям риск от пандемия като COVID. Наличието на пазари за диви животни като в Юннан, в които не се спазват хигиенни условия, е сериозно условие за пренасяне на зоонозни заболявания върху хората (всъщност и това е застъпено в статията, но това няма нищо общо с климатичните промени, а с дългогодишните традиции на местното население в региона). И авторите е трябвало да насочат вниманието ни основно към трафика на диви видове и тези животински пазари, които се предполагат, че са основна причина за пандемията от COVID. Вместо това, авторите предпочитат това да го споменат между другото, а да дадат най-голямата важност на мерките срещу климатичните промени.

А в отговор на авторите на тази статия все някой истински учен следва да отговори, че Rhinolophus affinis, вид прилеп, в който е установен сходен на SARS-CoV-2 вирус (CoV RaTG13 има 96,3% сходство в генома със SARS-CoV-2), не обитава гори, а е пещерен вид.

Има ли климатични промени? Причиняват ли хората климатични промени?

Два основополагащи въпроса, които насочват бъдещето за човешкия вид. Отговорите на двата въпроса са дълги и с много обяснения, но кратките отговори и на двата въпроса са: Да!

Има климатични промени. Винаги е имало и ще има и в бъдеще. Причиняваме ли го с нашата дейност? Да, вероятно имаме роля. Каква точно е ролята ни е въпрос без категоричен научен отговор. Чувал съм от активисти да казват, че 100% от климатичните промени са причинени от нашата дейност, така и 90%. Дори това не знам какво означава. Ако има температурни рекорди, то без нас нямаше да има ли? Това ли е? Или ако завали 2 метра сняг, то без нас нямаше да има сняг? Подобни твърдения, зад които няма научна фактология, само вредят на каузата. Истината е, че доказването на ролята на човека в климатичните промени е немислимо засега. Какво всъщност искаме да знаем? Че снегът щеше да е 60 cm, а не 65 без участието на човека? Или валежите вместо 200 mm, щяха да са 150? Или температурата щеше да е 38 градуса по Целзий, вместо 36? За определен ден? Или за година, 10, 100, а защо не 1000 години? Сложна тематика, която надвишава познанията ни на този етап.

Следва пак да напомня две неща за природата и човека:

1. Човекът е част от тази природа.
2. Природата никога не е била доброжелателна към човека, затова и цели цивилизации са изчезнали, именно защото не са успели да се адаптират към условията на средата.

Имайки предвид тези две неща, нека насоча вниманието към два въпроса, чиито отговори са важни:

1. Защо приемаме, че климатичните промени водят само до негативни последици за планетата?
2. Какво ще ни спаси от климатичните промени?

Отговорът на първия въпрос не е изненадващ. Представата, която ни се дава от политиците и активистите е, че климатичните промени несъмнено водят само до негативни последици. Това може ли да е вярно? Нищо позитивно ли няма? Напълно съм наясно, че говоренето за евентуалните позитиви от климатичните промени е неприемливо. Науката обаче не търси кое е политическо коректно, а казва това, което показват данните. Климатичните промени, разбира се, че биха довели и до позитивни последици. Увеличаването на емисиите на СО2 ще доведат несъмнено до по-голям растеж на растителността или накратко, ще има повече гори. Също така много територии, негодни за развиване на земеделие, ще станат годни. Затоплянето на световния океан ще доведе до увеличаване на рибните ресурси в определени райони. По-дългите лета ще доведат до по-дълъг летен сезон, което ще доведе до повече приходи от туризъм в определени частни на света. Хората ще се преместят от крайбрежните територии, където гъстотата на населението е изключително високо, към територии с много по-ниска гъстота, т.е. това ще доведе до по-малък натиск върху определени територии и евентуално подобряване на качеството на живот на населението. Разтопяването на ледовете ще съкрати драстично пътуванията с кораби през Арктическия океан, което ще доведе до по-ниски разходи за транспорт.

Не искам да бъда разбран погрешно. Не казвам, че няма негативни последици от климатичните промени, просто искам да кажа, че монетата има две страни и когато говорим само за едната страна ясно показваме, че търсим определена цел, но не и истината.

Иронично или не, отговорът на втория въпрос е фосилните горива. Да, фосилните горива са причината да ни има изобщо, фосилните горива са причината нашата цивилизация да е успяла за разлика от изчезналите. Всякакви други твърдения са обречени на провал. Без въглищата и парната машина, а след това и откриването на електричеството, щяхме отдавна да бъдем сред изчезналите цивилизации. Но защо избирам фосилни горива като спасител? Нали те причиняват климатичните промени? Искаше ми се да кажа, че слънчевите панели, вятърните паркове, батериите, минивецовете или дори ядрените централи ще ни спасят. Проблемите на ВЕИ-тата са ясни – или не са постоянни, т.е. не произвеждат енергия тогава, когато ни трябва, или няма как да складираме енергията. Ядрената енергия може да предостави основната част от енергията, но не може да покрие краткосрочните пикови натоварвания – отопление през зимата и охлаждане през лятото. За целта или трябва да построим много повече язовири, което видяхме в Перник до какво може да доведе (освен, че води и до унищожаване на природата), или да се отопляваме на природен газ/въглища, които хем се съхраняват по-лесно, хем могат да покриват пиковите натоварвания. Ненапразно Европа ползва основно природен газ за отопление, а близо 60% от ВЕИ са от изгаряне на биомаса. Все технологии, които позволяват лесно съхранение на енергията. И не казвам, че ядрената енергия или възобновяемите източници нямат потенциал да изместят изцяло въглищата/нефта/газта в бъдеще. Просто казвам, че този потенциал е възможен само и единствено благодарение на енергията, предоставена от фосилните горива.

Фосилните горива са тези, които ще ни дадат енергията, която да ни спаси както от горещите лета, така и от студените зими! Преходът към нисковъглеродна енергетика неизбежно минава през използване на фосилни горива. Поради тази причина фосилните горива са единствената причина да имаме време, ресурси и енергия, за да намерим по-добро решение за нисковъглеродна икономика.

Рядко пиша по неекологични теми. Тази е една от тях.

Миграцията и бедността са свързани помежду си по много интересен начин. Понякога първосигналните решения не са правилните и има нужда от повторно анализиране. Решенията за миграцията и бедността са именно такива.

Първо малко числа.

В световен мащаб близо 1 млрд. души живеят с под 2.5 долара на ден, като 280 млн. от тях с под 1.25 долара на ден. Този милиард не може да пише и чете, няма достъп до електричество, няма достъп до чиста питейна вода и храна, няма банкови сметки или с други думи, не живее в 21ви век. Какво е първото решение, което ви идва на ум? Да дарите пари на организации, които им доставят храна и дрехи? Или да искате от държавата ви да приема мигранти от бедни страни? Ако е така, имам лоши новини. Няма да им помогнете, само ще погалите егото си като се самозалъжете, че помагате.

Замисляли ли сте се какво се случва като дарявате за бедните в Африка например? Купувате им храна за седмица или месец? Или дрехи, обувки? А замисляли ли сте се на какво ги учат тези ваши „подаръци“ и „помощи“? Свикват с тях и приемат съдбата си на бедни, стават зависими от храната и дрехите, които изпраща „загрижения“ свят. Това ги обрича на бедност и убива всякаква самоинициативност. Освен това малкото предприемчиви хора в тези страни нямат шанс за успех, понеже няма как да конкурират безплатните „дарби“ на загрижените богати (1).

Какво се случва когато богати държави приемат емигранти от тези бедни страни? Помагат за намаляването на бедността? САЩ е световният лидер по брой легални емигранти като приема средно по 1 млн. души на година през последните 20 години. Така в САЩ през 2020 г. живеят близо 45 млн. души, родени в друга страна (през 1970 г. са били близо 10 млн. души; през 1990 г – близо 20 млн души; 2000 г. – близо 30 млн души). Това е чудесно, нали? САЩ помагат на бедните хора като им дават шанс за по-добър живот. Това очакват и загрижените американци от правителството си. Какъв е проблемът обаче? Убежище в западния свят търсят основно хора, които на първо място имат информация за съществуването на друг свят, могат да четат и пишат, може би знаят и английски, а вероятно имат и средно или висше образование. Помощта на САЩ се изразява в спасяване на 1 млн. души, които дори може да не са от тези 1 млрд. крайно бедни. Но какво се случва с останалите 999 млн.? Те продължават да живеят, разчитайки на помощи, без да знаят как да се справят с живота, а на всичкото отгоре способните, образованите и предприемчивите от тях са емигрирали в САЩ, или с други думи общността е оставена без лидери, без будители, без спасители.

Сега вече мога да кажа, че съм против мигрантската политика на богатите страни и състрадателните дарения на западняците, които по-скоро носят облаги на самите тях и обричат на глад и мизерия бедните общества.

Но няма ли как да помогнем?

Има, разбира се. Бедните хора нямат нужда вие да им давате риба за вечеря, имат нужда някой да ги научи сами да си улавят рибата. Ако дарявате средства за бедни страни, то нека е за образование, за достъп до чиста вода, канализиация, електричество, подслон и интернет, но не и за храна и дрехи. Може спокойно да сте против мигрантската политика на държавата си, на ЕС, на САЩ и пак спокойно да се наречете загрижен за мигрантите. Не бъркайте плиткото егоцентрично желание на човека да помогне на друг човек с реалната помощ с дълготраен ефект, променящ съдбата на стотици хиляди.

 

Източници: 

1. https://reason.com/video/2019/09/03/stossel-lessons-from-africa/
2. https://www.youtube.com/watch?v=KCcFNL7EmwY

Нулеви отпадъци! Нулеви емисии! (Бонус в края на текста.)

Нулата определено е цифрата на XXI век. Амбициозни цели, за постигането на които сме готови на всичко. Но осъзнаваме ли какво ще се случи, ако нулевите ни мечти се сбъднат?

Като еколог лесно намирам решения на екологични проблеми. Мога много бързо да намеря източника на замърсяване и да предложа решение, което да елиминира замърсителите. Демонстрирам. В София има замърсяване на въздуха от стари, неподдържани и без катализатори автомобили. Моето решение е пълна забрана на движение на автомобили в центъра на града, а извън него – единствено електрически автомобили. От екологична гледна точка твърдението ми е необоримо, то ще доведе до пълно елиминиране на замърсяването от транспорта. Но защо тогава все още имаме мръсен въздух в София? Нима аз съм първият, който се е сетил за това гениално решение?

Не, не съм, разбира се! 🙂 Реалността е малко по-сложна.

Икономика на околната среда е дисциплина, чиято основна задача е изучаване на икономическите последствия от прилагането на политики за опазване на околната среда. Според нея решенията и проблемите представляват сложна система от скачени съдове. Решаването на един проблем, води до създаване на друг проблем и така започва търсенето на баланс, което се превръща във вечен стремеж. Търсят се отговорите на два основни въпроса:

1. Какви икономически загуби можем да си позволим без да унищожим човешкия вид?
2. Какви екологични щети можем да си позволим без да унищожим човешкия вид?

Сечението на отговорите на тези два въпроса ни дава т.нар. зона на компромис. Икономическите ползи не трябва да предизвикват екологичен натиск, създаващ риск за качеството на живот и обратно – ограничаването на екологичния натиск не трябва да предизвиква лишаване от икономически ползи, влошаващи качеството на живот. Намирането на правилната формула наистина е мисия невъзможна и винаги се налага да се правят компромиси от двете страни.

Когато няма сечение, избираме това решение, извън зоната на компромис, което ни дава време, за да открием технология, позволяваща поява на решения в зоната на компромис. Понякога се налага да се откажем от икономическите ползи, за да не предизвикаме прекален натиск върху околната среда, а в други случаи допускаме натиск върху околната среда, за да не се лишим от икономически ползи, без които ще се влоши качеството на живот.

И тук ще цитирам Томас Соуел: „Няма решения. Има само компромиси.“. Същото казва и българската поговорка: „Не може хем вълкът сит, хем агнето цяло“. За разлика от решенията от зоната на компромис, крайните такива (както икономически ползи на всяка цена, така и недопускане на никакви екологични щети) са пагубни за човечеството.

Използвайки популярността на нулата, бих искал да апелирам за нулеви илюзии. Нека не си правим илюзии, че може да съществува свят без отделяне на емисии и генериране на отпадъци. Нито можем само с ВЕИ да осигурим нужната ни енергия, нито пък ВЕИ ни дават технология, зад която няма екологичен отпечатък. Много цивилизации са изчезнали, понеже не са успели да се адаптират към условията на средата (суша, студ, природни бедствия, катаклизми и т.н.). Нашата цивилизация, създадена след идустриалната революция, е най-малко уязвимата и най-добре адаптираната от всички познати ни цивилизации досега. Колкото и да обявяваме фосилните горива за най-голям враг на човечеството, те са единствената причина природата да не е успяла да ни погуби по подобие на всички предишни цивилизации. Краят на фосилните горива е неизбежен, но те ни дават необходимото време, за да открием технология, която ще ни даде решение в зоната на компромис.

Бонус:

Ода за нулата

О, ти нуло величествена,
единствена и божествена!
Къде беше, ти, нуло наша?
Избави ни от тази каша!

Не щем ни въглища, ни петрол –
донеси ни ти контрол,
спаси тоз наш климат –
не им давай да го имат!

Духни ти, силен ветрец,
но не убивай прилеп и скорец!
И зиме, и нощес, слънцето ти изгрей,
зелената вяра в сърцата ни загрей!

Реките планински ти осей с миниВЕЦ,
но не искаме нито АЕЦ, нито ТЕЦ,
ни пъстърва, ни главоч, ни рак –
зелена енергия искаме все пак!

О, ти, любим възсладък,
вземи тоз отпадък,
дай му ти нов живот –
не го давай на тоз идиот!

Черния дим в Перник
постави ти на мерник,
енергията ядрена далеч дръж, –
планетата спаси отведнъж!

О, нуло, вяра зелена,
бъди ти благословена!
Не ще без теб мои бъдат
ни Нио, ни Тесла, ни Фиат.

Нуло моя, животните ти благослови,
всички карнисти вегани направи,
с бездетни жени ни дари –
на климата живот подари!

Природата от мините брани,
корпорациите ти забрани,
не щем ний никакъв метал,
нищо че без него няма капитал.

Капиталът за нас е враг,
комунизмът ни е драг.
Мързи ме много да работя –
не искам за заплата да се пóтя.

О, ти нуло величествена,
единствена и божествена,
зелената вяра ти, сакън, не губи –
човечеството веднага погуби!

„Ти си платен“, „Mнението ти не е обективно щом си нает“, „Ти си адвокат на Дънди“ (това ми е любимото), „Ти си грийнуашър“ (бонус в края на текста), „Продал си си душата на мините“. С подобни обвинения съм се сблъсквал през кратката си кариера вече няколко пъти. Преди да кажа защо смятам, че е правилно да съм платен и защо това е единственият начин да съм обективен, искам да разкажа за спомен от студентските ми години. В Лесотехническия университет имах късмета да видя редица предприятия в страната по време на практиките ни – от Свилоза в Свищов през всичките циментови заводи, ТЕЦи в София, подземни мини като в Челопеч (ДПМ Челопеч), открити мини на Елаците Мед, Асарел Медет, металургия като Кумерио Мед (сега Аурубис) в Пирдоп и чак до мини Марица Изток и ТЕЦи на въглища и газ. В една от практиките си спомням как предподавателят, сочейки с пръст към един от комините с тъмен дим, каза: „тези комини вас чакат, колеги, да ги изчистите“.

След като си завършил с очакването, че ролята ти е да изчистиш комините, бързо достигаш до заключението, че това е възможно по няколко начина:

1. Работиш в това предприятие;

2. Привличаш това предприятие като клиент;

3. Работиш в държавна институция, която създава законодателство или осъществява контрол над тези предприятия;

Има и 4-ти начин, да си противник-активист и да се бориш пак за изчистване на комина или по-често за закриване на предприятието. Но този 4-ти начин не се преподава в университет. Подобни начини не са част от практиките на професията еколог. И смятам, че точно тук се получава разминаването. Хората не са наясно какво всъщност представлява професията еколог. За жалост и много от колегите ни не са наясно.

Масовата представа за еколог е човек, който протестира срещу проекти, които замърсяват околната среда и унищожават природата. Очаква се, че екологът следва да е против подобни проекти по подразбиране. Това е все едно лекарите да излязат на протест срещу производители на алкохол и цигари или да обявят, че няма да лекуват пушачи и алкохолици в знак на протест. Екологът е като лекар за предприятията. Лекуването е неизбежно и отказване на лечение (предоставяне на услугите си) не е част практиката на тази професия.

Какъв път съм избрал аз? Аз избрах да развия услуги, с които да привлека тези предприятия като клиенти, за да успея да ги убедя в това, в което вярвам. Това не е никак лесна задача. Нищо, че някои смятат, че тези предприятия раздават пари на всеки еколог, който е готов да каже някоя лъжа в „тяхна полза“. Знаете ли какво се случва, ако „излъжете“ клиент? Повече не ви наемат и бързо всички останали разбират, че не сте добър професионалист и така никога нито едно предприятие не ви наема.

Най-голямото предизвикателство за мен е да работя с най-големите предприятия с най-сложни производства. Може би като лекар, който иска да получи най-сложните случаи.

Та, да, платен еколог съм и се надявам това да продължи. Иронията тук е, че колкото по-скъпо платен еколог ставам, толкова по-добър еколог ставам и повече клиенти ме търсят за помощ и ми се доверяват.

И нека обясня защо моето мнение, макар платен, е по-обективно от тези, на които не им е платено, но са заинтересована страна. Просто е. Първо това на мен ми е професия и от това зависи прехраната ми. Тези, за които опазването на околната среда е само кауза, прехраната им не зависи от това. Второ. Когато имаш десетки клиенти, не си зависим от определен финансов поток и можеш с лекота да откажеш, ако даден клиент очаква да предадеш професията и професионализма си. Кой би рискувал кариерата си за един клиент или проект? Най-зависим ставаш, когато приходите на организацията, в която работиш, имат малко на брой източници на финансиране или само един – например държавен бюджет. Точно тогава е по-вероятно да попадаш в ситуации на зависимост. И точно затова избрах да развивам услуги, с които да помагам на клиенти, които искат да се възползват от моите знания и умения. При всички останали опции реших, че съществува риск, който не се контролира от мен.

Не искам да омаловажа активистката роля и кауза за опазване на околната среда от доброволци. Тя има своето място и своите безспорни успехи. Искам просто да кажа, че да си активист не те прави еколог, а просто активен гражданин. Еколог е професия като всяка друга и задачите ѝ са да намали и минимизира човешкото въздействие върху компонентите на околната среда. И не, не смятам, че активистите спират икономическото развитие на страната ни, нито пък нямат място в нашето ежедневие. Така както те получават уважение за избора си, редно е всеки да получи уважение за професията си. А самопровъзгласили се еколози, са като шарлатани, лекуващи с хомеопатия.

Битуващата заблуда, че обективен е само този, който не получава финансиране, е напълно погрешна. Всеки получава хонорар или заплата за услугите, които предоставя. Когато професията ти е еколог, нормално е да получаваш заплата именно за това. Няма как опазването на околната среда да се извършва от доброволци или от хора, практикуващи друга професия. Тази професия изисква образование и практика. И не, не казвам, че няма продажни експерти, готови да загърбят професионализма. Има ги във всяка професия. Казвам, че не източникът на финансите определят професионализма на един експерт. Представяте ли си лекар, който се интересува с какви средства пациентът ще заплати за лечението си? Нима при работа с държавни институции не може държавата да настоява за „удобен“ резултат? Тогава нека обвиним всички еколози и биолози, работещи в институциите с държавно финансиране, вкл. университети и БАН, че обслужват интересите на съответното правителство. Изведнъж ще се окаже, че единствените обективни „еколози“ са хора с друга професия. А, да, ще кажете ами еколозите от НПО-тата? И те получават финансиране от държавата и макар източникът да е данъкоплатецът, одобрението на финансирането не е от данъкоплатците, а от чиновници, които защо да не очакват „удобен“ резултат?

В крайна сметка дали получаваш финансиране от държавата, оперативни програми, европейски финансов инструмент, грантове, бизнес или частни лица, не дава гаранция за професионализъм. Еколозите от частния сектор (бизнес и НПО) много по-често са най-добрите и поради това получават по-добро заплащане, както е при болниците – частните болници могат да си позволят по-добрите лекари, затова и са по-скъпи.

В заключение нямам никакви проблеми да бъда нает от всеки, който има нужда от моите познания и умения без да се интересувам от източника на финансите му (стига да не е от криминални дейности). Моята професия цели подобряване на състоянието на околната среда, а не да определи морални норми за правене на бизнес. Няма човешка дейност без негативно въздействие върху околната среда. А моята работа като еколог е да минимизирам това въздействие. Нарочно не казвам „елиминирам“, защото съм наясно, че това означава затриване на човешкия вид.

Бонус: Грийнуашинг или още „зелен PR“ е маркетингова тактика за представяне на даден продукт или услуга като по-добър от останалите, понеже е природо/екологосъобразен. Целта винаги е привличане на нови клиенти. Един от най-важните индикатори за разпознаване на грийнуашинг е отделянето на повече финанси за реклама/PR кампании отколкото за реалното „позеленяване“ на продукта. Трябва да се знае, че няма такова нещо като „зелен“ продукт. Всеки продукт има отпечатък върху околната среда, затова по-скоро може да се говори за по-малък отпечатък, но не и за изцяло зелен продукт, който има нулев отпечатък. Компания, която не търси евтин PR и бърза печалба, отделя ресурси за намаляване на екологичния отпечатък на продукта и едва след това с много по-малко финанси прави реклама на постигнатите резултати. Пример за традиционен грийнуашинг са производители на текстилни продукти (почти всяка известна марка), които в рекламите си сериозно наблягат на това, каква част от продуктите им са от рециклирани материали, а всъщност нито правят всичко възможно, за да намалят екологичния отпечатък на продуктите си, нито отделените финанси за „позеленяване“ са повече от тези за реклама и маркетинг. Най-често продукти с имена „еко“, „зелен“ попадат в тази група. Грийнуашинг също така е представянето на даден продукт като зелен само защото е от определен материал, регион или произведен по определен метод – най-разпространени заблуди са: металното канче е зелената алтернатива на пластмасата; биопродуктите са с по-нисък екологичен отпачатък; текситланта торба е по-добра от пластмасовата; общата представа, че пластмасата е ултимативното зло, а стъклото, керамиката и хартията са зелените алтернативи. Кой продукт е зелен (или както вече казах – по-правилното „по-зелен“) може да се определи само след анализ на жизнения цикъл. Всичко друго е спекулация, а без данни вероятността да сте жертва на грийнуашинг е много голяма. Компании, които не търсят евтин PR и бърза печалба не наблягат на зеленото в продуктите си по натрапчив начин. Най-емблематичните примери са Patagonia и Interface. Първите са наясно, че продуктите им вредят на околната среда, но от една страна намляват въздействието си (сериозно внимание се обръща на произхода на суровите материали, предоставят възможност за доживотна поправка на продуктите си), а от друга – компенсират (сериозна част от печалбата се инвестира в закупуване и създаване на частни природни паркове). Втората пък предлага модулни килими, които позволяват поправяне само в износената част, а и поемат ангажимент да рециклират всичките си продукти. И въпреки това тези две компании имат сериозен отпечатък върху околната среда, но имат сериозни усилия за намаляване на отпечатъка си, поради което може да се каже, че продуктите им са по-зелени, но не и 100% зелени :). Е, мен ме обивняват в грийуашърство към минните компании (особено Дънди) и понякога към Столична община (това е за друга статия). Нищо, че всички, които ме обвиняват се въползват от продуктите на добивната индустрия (без нея няма как да има цивилизация). Дънди Прешъс Металс определено няма нищо общо с грийнуашинга, просто защото не инвестират в зелен PR и реклама повече от реално „позеленяване“. Много по-сериозни средства инвестират в минимизиране на инцидентите в предприятията, което спасява човешки животи. В екологично отношение също отделят много повече в реално намаляване на отпечатъка си. В Челопеч например лентов транспортьор намалява сериозно нуждата от влизане в галерии с огромни машини – по-малко горива, по-малко произведени машини; в Крумовград проектът се преобразува по предложение на еколози и биолози (единствен по рода си случай у нас с награда от ЕК за най-добра практика) за сметка на по-ниски добиви от целевите руди, изградиха пречиствателна станция, чрез която заустените води ще са първо качество (питйни води), вместо конвенционално хвостохранилище (каквато е практиката), изградиха интегрирано съоръжение, което се рекултивира постепенно, положиха грижи за популацията на сухоземни костенурки и така за първи път в България инвеститор извърши релокация на популация на вида. Дънди също така има сериозна спонсорска кампания, която не следя изцяло, освен ако няма общо с родния ми град Крумовград. Предполагам всеки знае, че Дънди са спонсори на златните момичета, спонсорираха и разкопи както на Ада тепе, така и в Перперикон. Длъжен съм да кажа: за мое щастие, Дънди се съгласиха да съфинансират проект за опазване на прилепите в България по Програма LIFE като поеха 15% от бюджета на проекта. Този тип спонсорства също нямат общо с грийнуашърството. 

П.С. 

Длъжен съм да кажа, че нямам договор с Дънди или друга компания да предоставя подобен текст и всичко, което пиша е поради личните атаки, които често получавам във Facebook. Това е мой личен блог и тази статия няма общо със служебните ми задължения и ангажименти. Също така съм длъжен да отбележа, че над 95% от доходите на организациите, в които работя, са от обществени поръчки и публични фондове и програми. Останалите 5% са от частни компании, като от минните компании приходите са под 0.5%. Досегашните ми ангажименти с минните компании винаги са били обвързани с изпълнение на конкретни консервационни дейности или изпълнение на мониторинг на биологичното разнообразие. Нищо, че много хора смятат, че получавам много пари от минните компании и затова говоря добре за тях. Истината е, че доходите ми от минните компании са незначително ниски и причината да говоря добре за някои минни компании няма нищо общо с малкото договори, които имам с тях, а е само и единствено поради желанието ми да популяризирам нещата, в които вярвам. Никога не съм си и помислял да излъжа с данни или анализи в полза на даден бизнес, камо ли за мина, която оперира в роднимия ми град, в който все още живеят не само роднините, но и родителите ми. А и повярвайте ми, ако излъжеш клиент от калибъра на Дънди, считай кариерата си за приключила. 

Вдъхновен от статия на Боян Юруков, реших да направя опит за сравнителен анализ между данните за качество на въздуха от станциите на Luftdaten от Airtube.info и тези на Изпълнителна Агенция по околната среда (ИАОС).

Показателят, който избрах за анализ е ФПЧ-10, а периодът – декември 2018 – февруари 2019 (3 месеца). Това е периодът, в който са съсредоточени по-голямата част от превишенията на този показател. Данните от станциите на ИАОС изтеглих от сайта на Европейската агенция по околна среда, а на Luftdaten – използвах обработени средноденонощни концетрации от Airtube.info. Избрах 4 станции на ИАОС и от картата на Airtube избрах най-близо разположените 4-5 граждански сензора, чиито стойности осредних. От www.stringmeteo.com използвах наличната информация за метеорологичното време за същия период.

Резултатът за мен е изненадващ. Очакванията ми бяха, че гражданските станции са далеч по-неточни. Но нека преминем към резултатите.

На графиките по-долу са представени 4-те избрани локации. Кривата показва отклонението на гражданските станции от автоматичните измервателни станции на ИАОС. Когато кривата е на 0, резултатите от двата източника са еднакви. Когато кривата е над 0, граждаските сензори са отчели стойности с толкова над стойностите на станциите на ИАОС и съответно когато кривата под 0, гражданските са отчели под стойностите на ИАОС. На графиката ръчно съм нанесъл и метеорологичната обстановка ден за ден както е описано в www.stringmeteo.com. Метеорологичните явления са отразени без да се отчитат интензивност, количество, продължителност и т.н. Целта не е да търся сложна математическа зависимост, а да направя просто визуално сравнение между дните с валежи, мъгли, вятър и качеството на въздуха.

Дружба

Надежда

Младост

Павлово

Резултатът, който се получава не е изненадващ, но все пак е важно да се представят и цифрите.

На таблица по-долу са измерените средноденонощните концентрации на ФПЧ-10 в 4-те анализирани станции на ИАОС, както и осреднените средноденонощни концентрации на гражданските сензори, разположени в близост до всяка една от станциите. Последната част от таблицата представя и резултатът от анализа, а именно разликата в стойностите от двата източника.

Всички стойности в оранжево са стойности над нормата. Положителните стойности в червен цвят показват дните, в които сензорите имат по-високи стойности от официалните станции, а жълтите отрицателни стойности – дните, в които гражданските сензори показват по-ниски стойности от станциите на ИАОС. Неоцветените стойности (от редовете „разлика“) са случаите, при които стойностите са еднакви или има много малки отклонения.

На тази таблица пък добавих брой превишения за същите 4 локации според източника на данните.

Пункт		Брой превишения на нормата
Дружба	ИАОС	10
Надежда		31
Младост		25
Павлово		23
Дружба	Airtube	29
Надежда		31
Младост		17
Павлово		31

Заключение

В разглеждания период (зима 2018) сензорите на Luftdaten са отчели относително еднакви резултати като на станциите на ИАОС – в 56% от времето. В 25% от времето гражданските станции показват по-високи, а в 18% по-ниски стойности от тези на ИАОС. Прави впечатление, че гражданските сензори се разминават от тези на ИАОС и в двете посоки. Нормалното очкаване е, че те показват винаги по-високи стойности. Вижда се, че доста често показват и по-ниски стойности. Може спокойно да кажем, че половината стойности от мрежата на Luftdaten са верни или неверни. За Дружба например половината стойности на Luftdaten са над тези на ИАОС, а за Младост е точно обратното. Така както твърди и производителят, сензорите не могат да предоставят надеждни данни по време на мъгла и висока влажност, а зимата в Софийската котловина се характеризира именно с мъглите си. Това означава, че зимата сензорите на Luftdaten не дават добра картина за София.

Пункт	Еднакви	По-високи	По-ниски
Дружба	48%	52%	0%
Надежда	62%	22%	16%
Младост	48%	7%	45%
Павлово	67%	20%	13%
Средно	56%	25%	18%

Възможни грешки:
Избраните сензори от гражданските може да не са най-подходящите, макар че избрах в повечето случаи почти единствените възможни. Сензорите също така може да не са поставени на места, отговарящи на същите изисквания като при станциите на ИАОС. С други думи в резултатите може да има грешки, причинени от нееднакво разположение на сравняваните сензори и станции. Докато не се постави в непосредствена близост до станциите, няма как да сме напълно убедени, че сравнението е валидно.

Още от 8-ми клас знаех, че ще стана еколог и ще работя за опазване на природата. Така и стана. Завърших образованието си и поех път към мечтаната професия.

Когато осъществяваш мечтите си, си сляп, но и мотивиран. Мислиш си, че знаеш много, но всъщност знаеш много малко както за мечтаната си професия, така и за живота като цяло.

По време на следването си не се сещам да е имало дисциплина, която да не ме е привлякла с нещо. Спомням си, че всички специализирани дисциплини ме караха да мисля, че това ще е моето нещо.

• Замърсяване на въздуха – колко е яко да изчисляваш емисии.
• Управление на отпадъци – всичко е толкова логично и просто спазваш правилата.
• Замърсяване на водите – тази еутрофикация я бях изял.
• Замърсяване на почви – по-комплексен и интересен компонент на околната среда няма.
• Защитени територии – това ще да е.
• Дендрохронология – математиката, която търся в биологията.

Отделих цялото време от следването си на образованието. Без никакви странични занимания, което ме лиши от много контакти, но и в последствие разбрах колко добре съм направил. Така изучих каквото може да ми даде Лесотехническия университет – фундамент, върху който можеш да градиш кариера.

Е, не бях разбрал, че освен специалните дисциплини ще имам нужда от други познания, за да мога да практикувам професията си – управление, финанси, счетоводство. Все неща, които не се изучават в моята специалност. Най-малко пък знаех, че човешките отношения ще са ключът към успеха в професия като моята. Нали затова избрах тази професия, за да не се занимавам с хора! Това си повтарям все още. Каква заблуда само.

Не критикувам университета и преподавателите си. Образователната ни система не цели да създава лидери, а просто специалисти. Лидерите сами решават да са такива, саможертвата е сериозна и е нормално да не се учи в университет. Е, на мен ми се наложи да съм повече от специалист макар да не исках. Все още мечтая да съм само специалист, без да се занимавам с управление.

Но все пак имам критика към университета и преподавателите си. Има едно нещо, за което не бях предупреден изобщо, поради което бях абсолютно неподготвен. Нашият сектор, този на опазване на околната среда, се характеризира с това, че дава на работещите кауза. Малко професии могат да се похвалят с това. Опазването на околната среда е една от най-припознатите от хората кауза. Когато обаче каузата и професията се сблъскат, се получава странна химера. Не бях предупреден, че това е професия с кауза и каузите имат „собственици“. Или с прости думи: ако имаш желание да опазваш даден вид, то ще трябва да се разбереш със „собственика“. Ако не се разбереш, трябва да си готов за война. Има и каузи без собственост, затова и често младите специалисти се насочват към тях. Така не се налага нито да се подчиняваш на „собственика“, нито да влизаш в безсмислена война.

С други думи каузите са приватизирани и много от тях вече имат „собственици“, които са готови да защитят монопола си над тях с енергия, която никога не са дали на самата кауза. Не защото те ще са най-добрите стопани или защото каузата има нужда от това, а поради факта, че най-лесният начин да си най-добрият, е да си единствен.

Целта ми не е да се оплаквам или да покажа колко е трудна кариерата на един еколог/биолог, по-скоро целя да предупредя младите колеги, които не са наясно със ситуацията в сектора и, разбира се, да им дам кураж: Млади еколози и биолози, не се бойте от войни, те са неизбежни по пътя към успеха. А, да, и свиквайте, малко хора харесват работливите.