Blog

Над 200 известни личности написаха отворено писмо до човечеството с призив „да не се завърнем към нормалното“. Автори на текста са Жулиет Бинош (актриса) и Аурелиен Барау (астрофизик), а под текста са поставили подписите си актьори, артисти, учени и спортисти, по-известни от които Мадона, Пенелопе Круз, Робърт Де Ниро, Кейт Бланшет и много други. Призивът е отправен към цялото човечество за „радикални промени“ след пандемията.

Авторите пишат за „системен проблем“, който следва да се промени, за да може човечеството да се спаси от наближаващата я трагедия.

В текста ми направи впечатление следният абзац:

„Стремежът към консуматорство и мания за увеличаваща се продуктивност ни доведоха до това да отречем ценността на самия живот: на растенията, на животните и на голям брой човешки същества. Замърсяването, изменението на климата и унищожаването на оставащите ни природни зони доведоха света до преломна точка. Необходимата радикална трансформация на всички нива изисква увереност и смелост.“

Ще си призная, че не съм трогнат от нивото на текста. Неизбежно се сетих за речта на Рики Джървейс на наградите „Златен глобус“ тази година, когато той умело се подигра с лицемерието на Холивуд. Ако призивът беше от африканско племе, нежелаещо всичко на съвременната цивилизация, което наричаме развитие, възприятието ми щеше да е драстично променено. Уви, когато Мадона ме помоли да не се върна към нормалното и да се боря за радикални промени чрез промяна на „проблемната система“, в която живеем, успявам само да се замисля дали Мадона е наясно колко струват хлябът, сиренето, месото, млякото в супермаркетите. Отговорът е ясен, голяма част от хората в списъка живеят в завиден разкош, гарантиран именно от системата, от която уж се оплакват. Нямам съмнение, че въглеродният отпечатък на Мадона за една година е в пъти над този на цели поколения племена в Африка. Нито лицемерието на Холивуд има граници, нито глупостта му. Да, знам, че масово хората смятат, че и Холивуд, както огромните корпорации, са дело на капитализма. Затова е очаквано от бедния човек да завижда и на Холивуд, и на Уолстрийт, а и още повече да намрази системата, която ги е създала. Е, имам два бонуса по темата в края на статията.

Всъщност какво означава да не се върнем към нормалното? Да няма туризъм? Да няма свободно движение? Да не пътуваме между държавите и континентите? Да не се върнем на работа?

Призивът по-скоро приемам за унизителен и неуважителен към човечеството. Всеки един от тези хора в списъка имат влиянието да предизвикат радикална промяна не само в собствения си живот, но и на много други хора. Но вместо да покажат как се живее с малко чрез личен пример, тези хора изискват цялото човечество да промени начина си на живот без дори да осъзнават на каква цена това ще се случи. В цитирания абзац от текста забелязвам, че ценността на живота за тях на първо място са растенията, след това животните и накрая голям брой хора. Освен подредбата ми прави впечатление, че не става дума за всички хора, а за голям брой хора. Може би си въобразявам и прекалявам с анализа, може би пък съм от тези лоши консуматори, които поставят собствения си живот и като цяло човешкия пред този на останалите организми. Дълга темата за антропоцентризма и биоцентризма… Написах тази статия, за да не се обяснявам всеки път. Определям се като осъзнат антропоцентрик, т.е. човекът е на първо място и понеже човек не може без природата, приемам опазването на природата като единствен начин за оцеляване на човешкия вид.

Какво ще се случи след пандемията ли? Нищо. Да, няма да е като преди. Надявам се световните лидери да разберат, че основната заплаха за човечеството са инфекциозните заболявания и антибиотичната резистентност. Мисля, че всички разбраха, че климатът едва ли ще ни погуби буквално за месеци, но една пандемия би била способна да затрие немалка част от човечеството. От екологичните заплахи пред хората неизбежно е да спомена, че най-важни си остават замърсяването на въздуха, почвите и водите, надявам се най-вече да се отдаде нужното внимание на екосистемите и незаконната търговията с видове от дивата природа. За човечеството най-голяма заплаха си остават инфекциозните заболявания.

Бонуси:

1. Нито Холивуд, нито корпорациите са дело на капитализма. Те са дело на грозното сношение между човешката алчност и властта в лицето на държавата. Капитализмът е невъзможен без свободата (вкл. свободния пазар) и свободната воля на личността (вкл. правото на избор). Капитализмът сам по себе си не е идеология дори. Историята ни е научила на няколко неща: липса на свобода + липса на капитализъм = социализъм; липса на свобода + капитализъм = фашизъм. Ще попитате какво е при: свобода + липса на капитализъм? Няма такова животно. Не, не е демократичният социализъм, за който Холивуд така мечтае.
2. Един ден колежката ми Даниела в офиса каза най-краткото и най-вярното нещо, което съм чувал досега в живота си: „Много мързеливи хора смятат, че са бедни“. 

Отдавна исках да коментирам книгата „Сцени от сърцето“ (оригиналното заглавие е „Scener ur hjärtat“), едва сега успях да намеря време.

Знам, че ме четат хора, които ме мразят или не ме харесват, само защото казвам какво виждам без да влагам емоции. Същите тези хора живеят много по-нескромно от мен и имат въглероден отпечатък поне колкото мен (а често и далеч по-голям), въпреки мен да не ме е грижа за въглеродните емисии.

Обръщам се към всички, които представят климатичните политики като единствен шанс за оцеляване на планетата, а имат деца, ядат месо, пият алкохол, пътуват, много пътуват, вкл. със самолет.

Да, Грета не ви харесва, вие сте лицемери за нея. Tя смята, че вие сте далеч по-голямо зло от САЩ, Китай, Индия или целия свят без ЕС, защото говорите едно, а правите друго. Те поне са достатъчно честни да кажат какво ги интересува и какво не. Говорите как правителствата не действат, а гласувате за политици, които не действат, за лидери, които пътуват със самолет и ядат месо. Говорите как свръхконсумацията ще погуби света, но друго освен да си купувате хартиени/стъклени/метални сламки не правите. Купувате всичко, което унищожаващите планетата корпорации произвеждат и най-нагло се радвате на живота.

Да, Грета не забравя, тя помни всички, които пътуват до климатични форуми/конференции със самолет и обядват телешка пържола. Тя не е с психично разтройство, а просто има състояние, което обостря редица качества, една от които е да помни детайли. И тя помни всеки детайл.

Днес Грета и нейното семейство живеят по радикално различен начин. Те смятат за лицемерие всички половинчати решения, които взима средностатистическият човек в сложната плетеница от въпроси, свързани с либералния начин на живот, с индивидуалните права, с индустрията и с глобалната климатична опасност. Семейство Тунберг не приема нагласата, че икономическите интереси и индивидуалният стремеж към щастие могат да се поставят на първо място, когато под въпрос е самото оцеляване на планетата. Според тях проблемът се корени в това, че сред благоденстващата част от човечеството са широко разпространени едни може би неосъзнати двойни стандарти: ще гласувам за Зелените, ще разделям боклука и ще използвам ток от възобновяеми източници, но в същото време ще карам Коледа в Тайланд и ще летя до Индия за аюрведа-пречистване. В този смисъл, отбелязват авторите на книгата, Доналд Тръмп е поне искрен, когато казва, че изобщо не му пука за Парижкото споразумение за климата. Всъщност всички хора постъпвали като Тръмп, само Грета била различна, пишат те. „Тя е като детето, което вика, че царят е гол. И ние всички сме голи“, обобщават родителите на Грета.
Източник: dw.com

Замислете се. Гласували сте за Зелените, имате метално канче, харесали сте новини за нуждата от действия за климата, не сте купили нов смартфон през последните 2 години, купувате само хартиени сламки, ползвате само текстилни торби. Какво още се очаква от вас? Това не е ли достатъчно?

https://www.youtube.com/watch?v=O4FOTcQ3wsE

Грета очаква до няколко години емисиите ви да бъдат нулеви. Да, тя го казва на корпоративните лидери и политици в Давос, но и на всички нас. Тя очаква да имаме нулеви емисии. Не по-ниски, не неутрални, а реални нулеви емисии. Какво означава това ли? Това означава да не ползвате нищо, което съдържа или емитира емисии на парникови газове. Дори няма да коментирам дали това е възможно. Максимумът, което може да направите е да станате веднага вегани, да се откажете от личния си автомобил, да се откажете от всичко метално, керамично, стъклено, бетонно, дървено, да се ангажирате за живот без деца, да спрете да ползвате самолети, да не се отоплявате на въглища, газ и нефт. Няма да се справите да живеете без емисии на СО2 дори да направите всичко това, но ще намалите драстично емисите си. Сега се замислете дали сте готови на подобна промяна, радикална промяна, която семейство Тунберг твърдят, че са предприели. Замислете се дали предпочитате сами да си го наложите или искате политици да ви го наложат. Замислете се дали вие искате да контролирате корпорациите колко, какво и как да произвеждат чрез ежедневните си избори на покупки или искате те да бъдат под контрола на политиците. В какъв строй корпорациите са подчинени/ са собственост на политиците няма смисъл да обяснявам.

Може би не виждате реалната опасност от радикални промени към лобиране за по-малко или без деца, по-малко или без месо и млечни продукти, по-малко или без отопление на фосилни горива? Може би сте готови да се промените радикално, но само ако е задължително за всички? Може би сте мислили, че Тръмп няма да стане президент и Великобритания няма да излезе от ЕС? Внимавайте какво си пожелавате, защото може да се сбъдне.

Аз ли? Аз сламки не съм ползвал никога, много рядко от невнимание изпускам да кажа, че не искам сламка, лед и капак на питието си. Месо ям и ще ям, дори да трябва да гледам скришно агне в мазето или таванска стая. Техника купувам много, защото искам да ползвам последен и бърз софтуер както заради работата ми, така и себичен кеф. Не, нямам всеки модел на Iphone. Внимавам какво купувам. Палмово масло само, ако е от сертифицирани устойчиви плантации. Нови дрехи много рядко (само екипировка), основно се облича от втора употреба. Не летя много, защото имам много работа и не мога да си позволя времето. Няма да кажа за кого гласувам, защото тотално ще се отчаяте от себе си.

И да, правя разлика между мечти и реалност. Мечтая за Tesla Y, но карам дизелов Пасат комби :). Мечтая за малка къща в гора, отопляваща се на перки, слънце и дърва (биомасата е ВЕИ все пак), но живея на квартира в Дружба 🙂 на ТЕЦ. Мечтая денят да е 48 часа, а Слънцето никога да не залязва. Мечтая за вятър в мъглива София и в гетото пред прозореца ми да не горят кабели и гуми, но реалността е различна и извън моя контрол колкото и молитви да отправям към Всевишния и колкото сигнали да пускам на 112. Мечтая за България без въглища, но осъзнавам, че това е единственото ни собствено гориво и знам, че колкото и лоши да са лигнитните въглища, а те са много лоши, те ни осигуряват енергийната независимост. Не мечтая за свят без мини, защото знам, че всичко, повтарям, всичко около нас е дело на добивната индустрия – от солта и солницата до дрехите, колата, къщата, телефона и всичко, което погледът ви може да хване в дома ви. Разбира се, че съм против субсидии за въглищата, АЕЦ, природен газ, но съм и против субсидиите за зелената енергия и за каквото и да е друго. Не съм сляп, за да не видя, че субсидиите за зелена енергия са причината за появата на множество минивецове, които унищожиха редица реки или ветропарковете, създаващи проблеми на птиците и прилепите, или изгарянето на отпадъци в ТЕЦи (отпадъците имат съдържание на биомаса, а биомасата е зелена енергия). Не съм сляп и за зелената сделка, която ще даде пари приоритетно на определени бизнеси, което недвусмислено ще доведе до още корупция и преминаване на тези бизнеси в определени ръце, зависими от правителствата.

А Грета не я мразя, но не мисля, че няма опасност от действията на хората зад нея. Не, не вярвам в конспирации, не мисля, че Сорос или Бил Гейтс са рептили. И не мисля, че няма климатични промени, предизвикани от човека. Има, но не знаем реалните измерения и не знаем дали това води до толкова негативни последици, че да се налага да променим живота си радикално. Уважавам обаче всеки, който е решил да промени живота си доброволно, но ще се боря докрай с всеки, който насила иска да ми наложи каквото и да е извън моята воля.

В първата статия от поредицата се опитах накратко да покажа какво знаем за въздуха в София. Мога категорично да заявя, че това, което не знаем за въздуха е далеч повече от това, което знаем.

Преди да премина към същността, нека изясня два термина какво означават.

1. Емисии – това е общото количество на даден замърсител, отделен в атмосферата. Измерва се в тегловни единици, например в тонове (t).
2. Имисии – това е стар термин, който е синоним на качество на въздуха. Имисиите са емисии, примесени с приземния въздух. Измерва се в концентрация, например mg/m³.

За протокола, много емисии не винаги означава високи имисии, както и малко емисии не винаги означава ниски имисии.

Сега вече мога да изброя какво не се знаем за въздуха не само в София, но и в България като цяло.

Реалните емисии

Точността, наличието и достъпността на данните, на базата на които изчисляваме количеството на замърсителите, емитирани във въздуха не позволяват да определим напълно точно емисиите – както като количества, така и като съединения. Изчисленията се правят на база спецификации на съоръженията и инсталациите, а не на реални замервания, както и на база емисионни фактори, които не винаги са релеватни за нашите условия, а коригиращите коефициенти не могат да гарантират по-добра точност, защото липстват постоянни изследвания, които да търсят зависимости на локално ниво.

Отопление на твърди и течни горива

Къде

Нямаме регистър на домакинствата, които се отопляват на твърди и течни горива. Теоретично знаем всеки адрес, който е топлофициран или газифизиран, въпреки че тези данни не са достъпни свободно, но не съм виждал официален документ, в който се изпозлват. Всички останали адреси се отопляват на електричество или печки. ЧЕЗ разполага с данни за потребление на всеки един абонат. Ако тези данни се предоставят (за момента не са налични публично), може да определят и адресите, които се отопляват на електричество. Всичко останало може да се приеме, че се отоплява на твърди и течни горива. Нито един от тези изброени данни не са достъпни, поради което липсва точна карта на енергийното потребление.

Какво

Не се събира информация (то е и почти невъзножно) относно характерстиките на използваните говира за отопление. Предполагаме, че основно са дърва, въглища и мазут, но каква влага имат, какво е съдържанието на сяра не знаем и не водим статистика. Това води до грешни емисиионни фактори и в последствие до грешни оценки.

Как

Нямаме статистическа информация за вида на горивните инсталации(печки, камини, котли и т.н.) в домакинствата. Това също води до грешни цифри, понеже горивната инсталация играе сериозна роля за определянето на количеството на замърсителите.

Колко

Количеството на използваните горива също е информация, която не се събира. Правени са опити за експертна оценка, но точността им е спорна, а данните не са ежегодни. В резултат на това нямаме коректни стойности по населени места, райони, квартали и жилище.

Замърсяване от транспорт

Техническо състояние

Не събираме данни за техническото състояние на моторните превозни средства. Въпреки че премахването на катализатори и филтри за твърди частици е незаконно деяние, това не се наказва в повечето случаи. Публична тайна е, че годишният технически преглед е по-скоро формалност, а това се отразява на качеството на въздуха. Почти всяка кола, която отива на годишен технически преглед, преминава.

Всички изчисления, които се правят на емисиите от транспорта се базират на стандартни емисионни фактори, но и на реални измервания. Никой не знае какъв е делът на автомобилите, които са с премахнати катализатори и филтри, както и на недобре поддържаните МПС. При тази ситуация дори няма как да се каже каква би била грешката при изчисляване на емисиите от транспорта. Всякакви експертни оценки са обречени на липса на статистическа достоверност.

На тази графика е направено сравнение на емисиите от двигатели с филтър за твърди частици и без. Резултатите показват, че разликата е 10 пъти по-високи емисии на фини прахови частици от автомобилите без филтри за твърди частици или с други думи, филтрите имат ефективност над 90%. Ако оценките не отчитат дела на автомобилите с премахнати катализатори и филтри, грешката може да е сериозна. Такъв е случаят в България. 

 

На тази графика е представена разликата между проектните и реалните емисии на азотни оксиди при всички ЕВРО стандарти. Именно този тип информация (за почти всички замърсители) предизвика т.нар. дизелгейт. Категорично може да се каже, че реалните емисии са по-високи от описаните от производителите. Причина за това не е само грешната информация от страна на производителите. Емисиите завсият от много фактори – износеност на двигателя, поддръжка, качество на горивата, начин на шофиране, управление на трафика, релеф, климат и много други.

Местоположение, движение и брой на МПС

Друга важна информация, до която нямаме достъп, е броят и местоположението на автомобилите, които се движат за определен период от време (по сезони – почивни и работни дни). Подобни данни се генерират от трафик модели. Модел на трафика, захранен с правилни данни, ще позволи да определим броя на МПС в движение по квартали/булеварди, на базата на което може да се определят местоположението и количеството на емисиите в териториален аспект. При наличие на данни за техническото състояние на МПС, трафик моделът би дал още по-точно данни. Трафик модел, който да описва делнични и почивни дни за всеки сезон у нас няма нито един град. Качествен трафик модел би описал в реално време движението на всички МПС. И оттук би имало реални изчисления за отделените емисии в реално време. 

 

Нерегламентирано изгаряне на отпадъци

За нерегламентирано изгаряне на отпадъци приемаме изгаряне на материали, които не са традиционно използвани за отопление. Също така тук попада и „рециклирането“ на черни и цветни метали в домашни условия. Това е практика, при която се извличат металите от различни продукти (най-често кабели за цветни метали и гуми за черни) чрез изгаряне в неконтролирани условия. Изгарянето на отпадъци при неконтролирани условия крие сериозен риск за здравето на хората и околната среда (2). А „градското рециклиране“ е ужасна практика, която обрича заетите в бедност и нищета. 

Какво

Това е най-неясният източник на замърсяване не само в София, но и в цялата страна. В същото време е с огромен потенциал за негативно въздействие. Поради същността на деянието, нямаме информация за вида на отпадъците, които биват изгаряни. Статистика няма и как да се води, може да се правят експертни оценки, но досега няма изследване, което да е таргетирало емисиите от този източник. Когато се изгарят нетрадиционни „горива“ за отопление също статистика липсва. Това най-често са всякакви дървени отпадъци като дограми, дървени каси, мебели и т.н., както и дрехи, пластмаса, гуми, отработени масла, олиа и т.н.

Колко

Данните относно количеството на изгорените отпадъци също няма и не са събирани никога. Дори да има някакъв вид оценка, то вероятността от грешки е огормна, поради което резултатът е обречен на провал. Нерегламентираното изгаряне на отпадъци е незаконно деяние, но поради извършването му в дома, контролът е почти невъзможен, поради което изисква нестандарни начини за контрол, но също така най-често се случва в много бедни домакинства, а това означава, че строгият контрол ще предизвика и социални проблеми. 

Къде

Макар неофициално да има информация къде се случва изгаряне на отпадъци, официална такава липсва. 

Как

Начинът на изгаряне е най-разнообразен. Информация за това също няма. От лични наблюдения и разговори през годините ще обобщя в следните групи:

1. Извличане на метали – случва се в междублоковите пространства, в двора на къщата, на полето. Изгарят се кабели и гуми. С цел да няма дим, изгарянето се случва върху мрежа (стари метални легла) върху водна площ (река, дере).
2. Изгаряне в домакинствата с цел отопление – случва основно в бедните домакинства, които не могат да си позволят дори качествени дърва и въглища. Изгарят се пластмаси, дограми, мебели, дрехи.
3. Изгаряне в търговски помещения – случва се най-често в автосервизи, но и в складове и работилници с печки или котли. Изгарят се пластмасови отпадъци от автомобилни части, гуми и отработени масла в маслени печки.

Поради тоталната липса на информация, няма как да знаем и какви замърсители се емитират от тези източници. Поради невъзможността да се постигнат високи температури, изгарянето е непълно, което води до по-високи нива на въглерод оксид и много опасните за здравето на човека – съединения от групата на диоксините и фураните, както и най-разнообрази летливи органични съединения. За диоксините и фураните не се извършва мониторинг, поради което наличието им в атмосферния въздух няма как да бъде установено от ИАОС. 
Локализиране на местата с нерегламентирано изгаряне на отпадъци
Понеже това е най-пренебрегнатият източник на замърсяване, реших да направя формуялр за събиране на информация за местоположението им.

Събраната информация ще се визуализира на тази карта, като всичко ще бъде достъпно както за гражданите, така и за властите. На първо време ще кача информация, която сам събирам.

Попълни формуляра


Карта на нерегламентираното изгаряне

Реалните имисии

Както вече е известно за всички, качеството на въздуха (имисиите) се измерва от ИАОС. От няколко години има и гражданска мрежа, която отчита ФПЧ и отскоро азотни оксиди, а от началото на годината започна да функционира и градската мрежа, изградена от Столична община. Въпреки всички тези усилия обаче остават следните неизвестни:

Замърсители

Замърсителите, които се мониторират са ограничени и не могат да дадат пълна представа за качеството на въздуха. От станциите на ИАОС само един отчита ФПЧ-2.5 и като цяло всяка станция си има дупки в данните през годините. 

Гражданските станции на Luftdaten измерват единствено ФПЧ-2.5, а стойностите за ФПЧ-10 се генерират чрез други методи. Другият замърсител, който е включен в мрежата е азотен диоксид. 

Мрежата на Столична община измерва 6 показатели, които определено след време ще дадат добра редица от данни, но все пак има други замърсители, които не са включени, някои от които наистина изискват скъпо оборудване. 

Точност

Точността е може би един от най-сериозните проблеми за качеството на въздуха. От всички станции и сензори, от които се събират данни, единствено тези на ИАОС имат научна стойност. Всички останали, вкл. станциите на Столична община, имат недостатъци понеже при висока влага и мъгли измерванията не са точни. София има проблеми с качеството на въздуха именно в дни с висока влага и мъгли. 

Обхват

Макар вече да има налични сензори, покриващи града до голяма степен, съмнителната точност на сензорите (както на Luftdaten, така и на Столична община), създава дупка в данните в териториален аспект. С наличните данни няма как да твърдим, че имаме пълно покритие на града със сравними и достоверни данни.

Връзката въздух-здраве

Тема, която е бутикова все още, а целенасочени данни не са събирани никога в България. 

Очевидно е, че по-високите нива на замърсяване водят до повече заболявания и риск от фатални изходи. Но тези заключения ги правим единствено на база проучвания (2) в други страни. Условията в България и дори в София са специфични и следва тези заключения да се правят на база локални проучвания. 

Не знаем кои замърсители каква роля имат за здравето ни в нашите условия. Не знаем кои дни се оказват най-опасни, не знаем и кои източници имат най-голямо въздействие. Трябва да уточня, че високите нива на даден замърсител не означава непременно, че той има най-голяма роля. Има нужда от допълнителна информация като индивидуална експозиция. Възможно е да се окаже, че не качеството на въздуха навън, а у дома да има по-голямо значение. Или може да се окаже, че не ФПЧ е най-опасен, а диоксините и фураните. Може да се окаже, че различните квартали имат различни характеристики и специфики, които влияят на здравето на човека. Може би начинът на придвижване оказва сериозно въздействие. 

Липсата на детайлно проуване за връзката между качеството на възудха и общественото здраве създава съмение и в допустимите нива на различните замърсители. Нямаме солидни научни изследвания, които да показват, че тези допустими нива са достоверни, за да гарантират опазване на общественото здраве в България. Теоретично е възможно при някои замърсители допустимите нива да са ненужно високи, а при други – ниски. 

Например за ФПЧ-10 нормата гласи броят на дните с превишение на средноденонощната концентрация да не е повече от 35. Но дали това е достатъчно за София, не знаем. Хипотетично 34 дни с наднормени нива на ФПЧ-10 означава, че сме се справили с проблема. Обаче в тези 34 дни колко високи ще са стойностите на показателя не е от значение. Това се отчита единствено през средногодишната норма, но при сезонност на замърсяването (какъвто е случаят в София и почти всеки град в България), няма шанс от превишаване на годишната норма. С други думи, както за София, така и за всяко населено място в Бъглария, не сме наясно дали нямаме нужда от по-строги норми за някои замърсители. 

Друга неизвестна е степента на въздействие според времето и местоположението. Не знаем къде и на какво въздействие сме подложени – на улицата, пред блока, в парка, в колата, в градски транспорт, в офиса или у дома? Не знаем и в кои часове какво е въздействието. Можем да прочетем много препоръки какво да направим, за да не сме изложени на замърсяване, но реално не знаем дали успяваме да се опазим, дали изобщо има нужда или трябва да измислим начини, специфични за София. 

Ефективност на мерките според тежестта на въздействието

В резултат на всички неточности и липсващи данни, описани горе, получаваме очаквано и закономерно непознаване на цялата картина в детайл. Наличните данни наистина са достатъчни, за да се предприемат и изпълняват мерки за намаляване на замърсяването на въздуха, обаче липсващата информация не ни позволява да изчислим реалния ефект от прилагането на една или друга мярка върху здравето на хората. 

Липсващата информация за реалните емисии и имисии води до насочване на цялото внимание и средства само към източниците с налична информация. Възможно е замърсяването от неизвестните източници да има много по-голяма роля. 

Липсаваща информация не ни позволява да предприемаме коригиращи действия на вече изпълнявани мерки. Това довежда и до липса на възможност да се направи реална оценка на ефективността на мерките. Напълно е възможно да се предприемат адекватни мерки, но поради липса на информация за даден източник (например за нерегламентираното изгаряне на отпадъци), намаленото замърсяване да не се отчете.

А липсата на постоянни проучвания за връзката въздух-здраве, може да доведе до неправилно похарчени средства, които да не доведат до съществена разлика във въздействието върху здравето на човека. Например ако се окаже, че най-голямо въздействие върху здравето ни оказват определени часове на деня докато сме пеша или в колата, мерките ще се насочат именно към решаване на този проблем. Ако се окаже, че най-голямо значение за здравето ни има качеството на вътрешния въздух (в офиса или у дома), което не е приоритет нито на държавата, нито на общината, ефектът от прилаганите мерки за външния въздух отново няма да доведе до желания резултат в най-кратки срокове.

Като заключение ще кажа, че наличието на данни е от съществено значение за решаването на проблема с качеството на въздуха не само в София, но в цялата страна. Данните обаче сами по себе си няма как да доведат до коректно определяне на тежестта на всяко замърсяване без детайлни, мултидисциплинарни и постоянни проучвания за трафика в града, за състоянието на автомобилите, за горивата и начина на отопление по квартали, за движението на гражданите, за кварталите и живота в тях, за социалния статус, за здравния статус, за причините за заболявания и т.н. и т.н. 

Всичко това изисква сериозна организация и сътрудничество между министерства, общини, бизнес и граждани. Има основания да твърдим, че този процес е започнал (поне за София), но скоростта, с която се случва е незадоволителна. 

Качеството на въздуха, който дишаме в Столицата, стана актуална тема през последните няколко години. Със започването на наказателната процедура на ЕК срещу България темата продължи актуалността си и привлече още повече привърженици към каузата. Ако до преди 10 години в София темата се комуникираше само от професионалните среди, то днес вече се дискутира в социалните мрежи ежедневно, телевизиите включват темата в програмата си все по-често, неправителствени организации водят дела срещу общини, активни граждани създават мрежа от сензори, предоставящи публични данни за качеството на въздуха и дори има протести на недоволни граждани в някои столични квартали. Накратко темата получи заслуженото дългоочаквано внимание. 

Заедно с положителното насочване на вниманието към темата, се стигна и до истерично поставяне на София сред най-замърсените индийски и китайски градове. Темата излезна от експертните среди и достигна до политическите разговори, с което тя се поляризира в двете крайности: няма замърсяване и замърсяването е изключително токсично. И двете твърдения, разбира се, не са верни и еднакво опасни. 

Страдащи в такава ситуация отново сме ние гражданите, поради което реших, че трябва да представя казуса експертно без емоции и без залитания в нито една от крайностите. 

На територията на Столична община са разположени 5 автоматични измервателни станции (АИС) за мониторинг на качеството на въздуха на Изпълнителна агенция по околна среда. Те са част от националната система за мониторинг на околната среда.  Освен чрез АИС ИАОС изпършва мониторинг чрез мобилни станции и ръчно пробонабиране. 

Столична община е в процес на изграждане на собствена градска мрежа за мониторинг на въздуха, състоящ се от 24 станции, които се очаква да предоставят достоверна и свободна информация още през 2020 г.

Данни за качеството на атмосферния въздух

ИАОС

Изпълнителната агенция по околна среда е отговорната институция за организиране на националния мониторинг на качеството на атмосферния въздух в страната. ИАОС поддържа ежедневен бюлетин, който не е много информативен и лесен за достъпване, понеже е скрит из навигацията на уебсайта. 

Годишният бюлетин на ИАОС въпреки липсата на интеркативност, е далеч по-информативен и представя голяма част от данните в табличен вид. Събрата информация в годишния бюлетин е адекватна и при по-добра визуализация може да е много полезна. 

Данните от автоматичните измервателни станции на ИАОС не могат да се свалят свободно от уебсайта на агенцията, но на сайта на европейската агенция по околна среда част от данните за качеството на въздуха в България са със свободен достъп.

СРЗИ

Столичната регионална здравна инспекция рядко се споменава в тази си роля, но и тя провежда постоянен мониторинг на качеството на въздуха в 3 постоянни пункта чрез ръчно пробонабиране. 

СРЗИ си поставя и изключително амбиоциозната цел да установи връзката между качеството на въздуха и общественото здраве. Наличните данни обаче не са достатъчни за установяване на тази връзка. 

Резултатите от мониторинга и връзката на замърсяването на въздуха с общественото здраве се обобщават в годишни доклади за състоянието на атмосферния въздух, които са със свободен достъп на уебсайта на инспекцията. 

Столична община

Столична община също поддържа специална уеб страница, чрез която информира гражданите си за качеството на възудха. Уебсайтът е далеч по-интерактивен и лесен за разбиране в сравнение с ИАОС като представените данни са същите. 

В уебсайта също така има прогноза за очакваното замърсяване на въздуха през следващите дни. Много експерти коментираха, че системата за прогнозиране не е достатъчно достоверна. 

Столична община е в процес на изграждане на нов уебсайт, чрез който да се предостави свободен достъп до данните от новата градска мрежа за мониторинг на качеството на атмосферния въздух. Очакванията относно първата градска мрежа за мониторинг на качеството на възудха в България са големи. Бюджетът, който Столична община е определила за тази задача, също е достатъчно голям. Тя ще се състои от 24 станции, 22 от които оборудвани с различни сензори и 2 автоматични измервателни станции по подобие на използваните от ИАОС.

luftdaten.info

Една от най-големите мрежи от доброволни граждански сензори е изградена и в София. Броят им расте постоянно като към края на 2019 г. общият брой е над 500 само за София.
Тези сензори имат своите недостатъци, но пък огромният им брой позволява мрежата да има сериозен обхват и все пак дава добра представа на гражданите, когато работят в условия, които производителят е посочил в спецификациите. Друго сериозно постижение на мрежата е повишаването на гражданското участие по темата за въздуха. 

Сензорите от luftdaten.info имат следните основни недостатъка:

1. При висока влага (над 70%) отчитат концензираните капчици върху сензора като прах, което прави сензорите неизползваеми в дните с мъгли.
2. Отичат повторно частици или влага поради липса на изсушаване и почистване на повърхността на сензора.
3. Отчитат ФПЧ с размер 2,5 микрона, а данните за ФПЧ с размер 10 микрона се екстраполират от самия сензор и данните не са напълно точни.
4. Местоположението на сензорите не отговаря на същите изисквания като при станциите на ИАОС. AirBG.info осъществява контрол при поставянето и изисква снимков материал за одобрение, но все пак е невъзможно всички станции да са еднаква височина дори и да отговарят на еднакви условия, поради което сравнението без 3D модел не е напълно точно. 

Голяма част от недостатъците могат да се неутрализират и контролират. При висока влажност на въздуха например може да се посочи ясно на самата карта, че данните не са точни. След изграждане на общинската градска мрежа данните от нея могат да се използват за калибриране на гражданските сензори, с което да се подобри точността им. Може да се направи 3D модел и уеднаквяване на данните. По време на мъгли може да се инструктират гражданите механично да почистват сензорите си. Вероятно също така е да се появят нови сензори, които работят и при висока влага.

Кои замърсители не са в норма?

Фини прахови частици – ФПЧ₁₀

Фините прахови частици са най-дискутираният замърсител, той е и най-значим поради това, че отчетените нива на този показател са най-високи. Въздействието на фините прахови частици върху човешкото здраве е изключително негативно. Фините правхови частици могат да причинят редица заболявания на дихателната система. ФПЧ със съчетание на други замърсители като серен диоксид са най-опасни за здравето. Тази комбинация е и причината за смъртта на над 4000 души за по-малко от 4 дни в Лондон през 1952 г.

На графиката е представен броя на измерените превишенията на нормата (50 µg/m³) за периода 2002 – 2018 г. Забеляват се два основни пика: 2008 г. и 2011 г. 

От 2012 г. броят на измерените превишения е с рязък спад. Вероятно поради закриване на комплекта Кремиковци. Спад се забелелязва и през 2018 г. спрямо предните години.

При анализ на тези данни следва да се има предвид и общия брой на замерванията. Те са представени на графиките по-долу.

На тези две графики са представени всички измерени данни за този показател от автоматичните станции на ИАОС за целия период на функциониране. Графиката по месеци ясно показва тенденциите по месеци – зимните месеци имат почти 50% измерени стойности над нормата, докато през летните месеци стойностите над нормата са около 10%. От графиката по години може да се види трендът на намаляване на замърсяването през годините. В периода 2002 – 2008 г. едва 50-60% от измерените стойности са в нормата, докато през 2018 г. – над 85%.  

Тези две графики са много показателни за промяната през последните 10 години в София. През 2008 г. все още фукционира Кремиковци, а през януари на същата година се вижда, че едва около 10% от измерените стойности са били в нормата. За януари 2018 г. около 60% от стойностите са в нормата. През 2008 г. в летните месеци броят на измерените стойности над нормата също е значително по-висок в сравнение със стойностите от 2018 г. 

Фини прахови частици – ФПЧ2,5

Фините прахови частици с размер 2.5 микрона са най-опасни за здравето ни, поради което този показател следва да получи най-сериозно внимание. Две автоматичните станции на ИАОС замерват този показател като едната е разположена на Копитото, т.е. тя не измерва замърсяването в града. 

На графиката са средногодишните стойности и нормата за пунктовете, в които станциите на ИАОС извършват мониторинг. 

За периода 2005-2018 г. почти всички средногодишните стойности са над нормата (с изключение за 2009, 2015 и 2016 г., при които стойностите са много близки до нормата). 

Специфичното при този показател е, че няма средноденонощна норма, а средногодишната норма не успява да даде реална представа при наличие на сезонност на замърсяването, какъвто е случаят в София. 

За 2018 г. данните от станция Хиподрума не са достатъчни, за да се изчисли средногодишна концентрация. 

Услията за този показател следва да се увеличат през следващите години, за да може да има реална представа за мащабите на замърсяването. 

Азотен диоксид – NO₂

Азотният диоксид е замърсител, който се отделя в резултат на горивни процеси – МПС с ДВГ, ТЕЦ, тютюнопушене и други.

Средногодишната норма за азотния диоксид е 40 µg/m³. На графиката са представени средногодишните стойности за периода 2006-2018 г. 

През последните 5 години средногодишните концентрации във всички станции са в нормата за разлика от периода 2006 – 2012 г. 

Понеже средногодишната концентрация не може да представи пълната картина, на графиката са представени средномесечните концентрации за 2016-2018 г., за да може да се види сезонността в замърсяването с азотен диоксид. Зимните месеци и при този показател показват по-високи нива. 

На таблицата долу са данните за азотен диоксид за 2018 г. Нормата за СЧН в рамките на 1 година е 18 превишения. Както се вижда от таблицата, за 2018 г. има две превишения за станция Павлово. 

Средночасови нива на азотен диоксид за 2018 г. 

Пункт	Брой регистрирани данни	Максимална измерена средночасова концентрация[µg/m3]	Брой превишения на ПС за СЧН [200 µg/m3]	Брой превишения на ГОП* [140 µg/m3]	Брой превишения на АП**
Копитото	8588	59,32	0	0	0
Дружба	8696	154,88	0	5	0
Павлово	7606	221,98	2	71	0
Младост	6485	173,10	0	27	0
Надежда	7846	142,68	0	2	0
Хиподрума	8733	165,78	0	34	0

*ГОП – горен оценъчен праг за съдържание на азотен диоксид в атмосферния въздух; 
**АП – алармен праг за азотен диоксид (400 µg/m³, измерени в три последователни часа)

Полиароматни въглеводороди (ПАВ)

Полиароматните въглеводороди са голяма група органични съединения, които при инхалация или поглъщане (с водата) имат канцерогенен ефект. Най-проучени са органичините съединения, които попадат в дихателната система при тютюнопушенето.  

Полиароматните въглеводороди се образуват при горивни процеси, основно при непълно горене на въглища и дизелово гориво.

На графиката по-долу са представени всички измервания за ПАВ от станции на ИАОС в София.

На тази графика са средногодишните концентрации на ПАВ за всички станции, в които се замерва за периода 2006 – 2017 г. Нормата е 1 ng/m³.

Както се вижда и от графиката, концентрацията на ПАВ е над нормата в почти всички пунктове през последните 7 години.

Данните за 2018 г. не са публикувани в годишния бюлетин, поради което не са представени на тази графика. По мои изчисления средногодишната концентрация за Павлово за 2018 г. е около 1,1665 ng/m³, т.е. отново над нормата. 

 

Кои замърсители са в норма?

Серен диоксид (SO₂)

Сериозен замърсител, който се отделя при изгаряне на твърди и течни горива със съдържание на сяра като въглища и мазут. В София наднормени нива на серен диоксид за последно са измерени през 2009 г. в 3 последователни дни на месец януари. Причината вероятно е използването на мазут в ТЕЦи поради т.нар. „газова криза“.

Тежки метали – As, Cd, Ni, Pb

Аерозолите на тежките метали са изключително токсични за човека и околната среда (акумулират се в различни части на организма и изчистването им отнема много години). Основните им източници са металургията, земеделието (основно чрез препаратите) и горивата, използвани в миналото (оловото се е използвало за повишаване на октановото число). Високо съдържание на кадмий последно са установени през 2007 г. на станцията на Орлов мост. През 2016 г. в пункт Гара Яна (ръчно пробонабиране) са отчетени концентрации от 3.9 ng/m³ при норма 5 ng/m³.

Бензен 

Бензенът е безцветна течност с характерна миризма. В атмосферата попада предимно от МПС с ДВГ, рафинерии и бензиностанции. В София откакто се извършва мониторинг на качеството на въздуха не са отчетни наднормени стойности.

Въглероден оксид

Един от най-опасните замърсители на въздуха за човека. Като безопасно ниво се определя 2,5 – 3,0 % карбоксихемоглобин, което е еквивалентно на 30-минутна експозиция на 60 mg/m³ или при 8-часова експозиция на 10 mg/m³. Това ниво се препоръчва за опазване здравето на населението. Болни от сърдечно-съдови заболявания са чувствителни към високи концентрации.

Въглеродният оксид се образува при непълно изгаряне на въглеродсъдържащи съединения и материали. Основен източник е транспортът. В София наднормени нива са отчетени единствено в Дружба през 2002 г. в 7 последователни дни на месец октомври.

Източници на замърсяване в София

Битовото отопление

Отоплението на твърди и течни горива в София според редица изследвания е една от основните причини за високи нива на фини прахови частици през студените месеци. Около 60 000 домакинства в Столична община се отопляват на дърва, въглища и нафта/отработени масла.

Транспортът

Транспортът е причина за замърсяване с азотни оксиди, фини прахови частици, полиароматни въглеводороди, сажди и други. Замърсяването от транспорта е целогодишно, но в студените месеци замърсяването е повече в сравнение с летните. Причина за това е т.нар. „студено горене“.

Нерегламентирано изгаряне на отпадъци

Една противоречива практика за извличане на метали в градска среда, която често бива наградена с обявяване на извършителите за „истинските рециклатори на отпадъците“.

Ролята на този източник на замърсяване не е оценяван никога, поради което не може да се твърди нищо конкретно. Поради неконтролираните условия на изгаряне,  замърсителите, които се отделят при подобно третиране на отпадъците са най-разнообразни, като най-голямо внимание може би заслужават групата на диоксините. В тази статия бях засегнал частично този казус. 

Строителство и улична прах

Строителството е класическият източник на прахово замърсяване. Ролята му е в повечето случаи на ниво квартал и рядко е от значение за целия жилищен комплекс или град.

Уличната прах за София все още е един от нерешените проблеми. Продължаващото паркиране в зелени площи (често кални локви) и липса на асфалтирани улици в някои квартали са основните източници на улична прах.

Пренос на замърсители от други райони

Замърсяването, пренесено от други райони в София е изключително интересна тема. Според някои анализи за определени квартали в София до половината от замърсяването е с произход от други райони. Това напрактика означава, че решаването на проблемите на София е пряко обвързано с решаване на проблемите и в други райони.

Географски характеристики

Географското разположение на София макар да не е сред източниците на замърсяване заслужава внимание, понеже има сериозна роля за крайното формиране на качеството на въздуха. Софийската котловина е характерна с температурната си инверсия, както и дните с мъгли и без вятър са сравнително чести и продължителни (особено през зимата). Липсата на ветрове през зимните месеци и продължителните дни с мъгли създават благоприятни условия за задържане и натрупване на замърсителите. Поради тази причина замърсяването във всеки следващ ден включва и замърсяването от предните дни.

Температурната инверсия е основната причина, поради която темата за качеството на въздуха е на дневен ред през последните години. Почти всички наднормени нива на замърсителите са отчетени през зимните месеци по време на температурна инверсия, мъгли или липса на вятър.

Разбира се, природните дадености не могат да се променят, поради което следва да се насочим към това, което можем да променим – източниците на замърсяване. Замърсяването в София е относително еднакво всеки ден според сезона, но ние усещаме, че има сериозно замърсяване основно при наличие на условия за задържане и натрупване. Именно тези географски характеристики обуславят нуждата проблемът да се реши напълно, а частичните мерки дори да доведат до намаляване на замърсяването, то в дни с мъгли и безветрие замърсяването, макар по-малко, с натрупване на замърсителите, неизбежно ще доведе до влошено качество на въздуха в града.

Откъде може да черпим информация за качеството на възудха?

www.discomap.eea.europa.eu
Тук се съхраняват данните от мониторинг на въздуха от всички агенции по околна среда в Европа. Оттук може да се свалят свободнo и данните за качеството на възуха от мониторинга на ИАОС за цялата страна.

www.airindex.eea.europa.eu
Уебсайт на Европейската агенция по околна среда, която визуализира данните от измерванията на ИАОС в реално време. Уебсайтът отвреме на време спира да функционира, но като цяло дава надеждна информация. 

www.airvisual.com
Тази уебстраница също визуализира данните на ИАОС като има и мобилно приложение. Страницата прави и класация в реално между различни градове. Сравнението обаче не очтита часовата разлика, поради което сравнява пиково замърсяване в София с непиково в Китай и Индия. Също така не изчислява средна стойност от всички станции, а използва данните от една станция с най-високи показатели. За София се изполват не само станциите на ИАОС, но и други, които не са със същата точност и метод на осредняване на стойностите (в кв. Васил Левски има станция с неясен произход). Изключвайки данните от кв. Васил Левски, платформата предоставя добро управление на данните. Може да се правят справки на определен период от време, което дава по-добра представа за най-замърсените градове отколкото моментното състояние. 

www.aqicn.org

Този уебсайт също представя данните от станциите на ИАОС като има и мобилно приложение, което е удобно за употреба.  

Очаквайте следващата статия от поредицата: Качество на въздуха в София. Част II: Какво не знаем?

Статията ще бъде подновявана с актуални данни при нужда. 

Климатичните промени през последните 15 години се превърнаха в основна „екологична“ тема както за редица неправителствени организации, така и правителства. Въглеродният отпечатък получи ролята на универсален индикатор за екологосъобразност и устойчивост. Най-активните и гласни по темата за климата са активистките НПО (т.нар. grassroots), докато традиционните природозащитни НПО (експертни и научни организации) останаха в сянка без да се отклоняват от мисията си за опазване на биологичното разнообразие. 

Всъщност въглеродният отпечатък е само един от множество индикатори, чрез които се оценява въздействието на даден продукт, услуга или политика върху компонентите и факторите на околната среда(1).  

Подчиняването на мащабни политики на един индикатор крие сериозни рискове за околната среда. Климатичните политики са именно такива, които не отчитат голям набор от индикатори, а дават тежест единствено на въглеродния отпечатък. По този начин индикатори като замърсяване на въздуха, замърсяване на водите, токсичност за човека, еутрофикация, токсичност за морски и сухоземни организми и много други не се отчитат и поради това резултатът от прилагането на тези политики е с неясни последствия за околната среда и човека. Основната заблуда е, че въглеродът е представен като зло, избавянето от което ще реши всички проблеми на околната среда. Приема се, че положителната посока за един индикатор, означава същото за всички останали. Но дали е така?

Търговията с парникови емисии е финансова схема, при която ползването на фосилни горива (въглища и нефт) се ограничава чрез въвеждане на квоти и такси, в резултат на което се цели държавите да инвестират в иновативни технологии, неемитиращи емисии на СО₂. Това е класически подход за прилагане на принципа „замърсителят плаща“, при който скъпи технологии изкуствено биват превърнати в рентабилни с цел решаване на даден проблем. Той успешно е приложен при минимизиране на депонирането на отпадъци чрез постепенно увеличаване на цената на депониране. По този начин технологиите за материално и енергийно рециклиране стават рентабилни в страните от ЕС. Правилното прилагане на този подход създава добри механизми за решаване на редица екологични проблеми. 

В ЕС от 2005 г. функционира най-голямата в света схема за търговия с парникови емисии, която цели намаляване на емисиите на СО₂ в държавите членки(2). България също е част от схемата от 2007 г. Схемата се състои от ограничен брой квоти, които могат да се търгуват между операторите на електроцентрали в държавите членки, а самите квоти се изкупуват на търг. Целта е чрез пазарни механизми единичната цена на квотите да се увеличи, а това от една страна да стимулира държавите членки да инвестират във възобновяеми енергийни източници, а от друга страна със събраните средства от схемата да се инвестира в проекти за борба с глобалното затопляне.

За да продължат да функционират ТЕЦи на фосилни горива следва да плащат все повече за квоти, като цената им се променя от около 5 евро в началото на схемата до 28 евро през 2019 г. Очаква се през 2020 г. квотите да се търгуват за 30 евро. Днес най-голямата у нас държавна ТЕЦ „Марица-Изток 2“ трупа огромни загуби, именно заради увеличаващите се разходи за квоти на парникови емисии. Само за полугодието на тази година разходите възлизат на 192 млн. лв., което представлява 55% от приходите и надвишава разходите за закупуване на суровина, които са 121 млн. лв(3).

Скандалните случаи на използване на отпадъци за гориво в няколко наши ТЕЦ (Перник, Сливен, Девня, Бобов дол, Гълъбово), станали известни наскоро, ясно показват, че операторите търсят начини да намалят разходите си. Изгарянето на отпадъци е един от начините за заобикаляне на схемата за търговия с емисии. При изгаряне на биомаса централите не заплащат за квоти, понеже биомасата според климатичните политики е възобновяем енергиен източник. При изгаряне на т.нар. RDF гориво, централата също не заплаща за квоти за частта от горивото, съставена от биомаса. Причината циментовите заводи да изградят пречиствателни съоръжения е именно да могат да изгарят отпадъци с органична компонента, които не се покриват от схемата за търговия с емисии. 

По този начин схемата за търговия с емисии не само не успява да насърчи инвестиране във ВЕИ, но и създава условия, при които операторите изгарят отпадъци, което води до други екологични проблеми като замърсяване на въздуха.

Картината е подобна в целия ЕС. Около 60% (2016) от всички възобновяеми източници в ЕС се падат на биоенергията. Лидери са Германия, Франция, Италия, Швеция, Англия (4).  Основна причина за този голям дял на биоенергията е именно схемата за търговия с емисии на СО₂. Биомасата се превръща в най-евтиното гориво, защото за него не се заплащат квоти. Биоенергията е основната причина замърсяването на въздуха в Европа все още да е на дневен ред. За сравнение, в останалите развити страни като САЩ, Канада, Япония замърсяването на въздуха не е казус от десетилетия. 

Какъв ще е резултатът от прилагането на европейската схема за търговия с емисиите на СО₂? 

В ЕС се очаква делът на биоенергията да се удвои до десетилетие, което след себе си ще доведе до повече натиск върху естествените екосистеми от една страна и от друга – увеличаване на замърсяването на въздуха. Биоенергията и ядрената енергетика ще се опитат да смекчат ръста на показване на цените на електро и топлоенергия. Отказът от въглища ще увеличи използването на природен газ, АЕЦ и ВЕИ, а това ще доведе до по-скъпи електро и топлоенергия и потенциално увеличение на натиска върху екосистемите. 

В България държавните ТЕЦи ще заплащат все повече за квоти на емисии на СО₂, което би следвало да доведе до повишаване на цената на електро и топлоенергията, но с намесата на правителството изкуствено ще се регулира сектора и загубите на ТЕЦ няма да се отразят директно в сметките ни за ток и парно. Загубите на държавните ТЕЦи ще се покрият отново от данъкоплатците, разбира се, но по друг канал. За ТЕЦи има няколко сценария за развитие. Част от тях, които спазват технологичните си параметри, ще продават електроенергия на все по-високи цени, а друга част ще са задължени постепенно да заменят горивото като ще се увеличи дела на отпадъците и биомасата. Това ще запази цените без сериозни увеличения, но ще създаде сериозни екологични проблеми, ако не се изградят пречиствателни съоръжения. При изграждане на пречиствателни съоръжения, цената на електроенергията отново ще се повиши поради направените инвестиции. Имайки предвид липсата на достатъчно отпадъци за изгаряне в страната, вероятно ще се внасят отпадъци от други страни, както се оказа, че се случва от Италия. Трети сценарий е заместване на въглищата с природен газ, което отново ще повиши цените на топло и електроенергия, но екологичните проблеми ще са минимални.
Съществува и четвърти  сценарий, разбира се, при който се затварят всички ТЕЦи и се изграждат нови ядрени мощности и/или ВЕИ (ВЕЦ, биоенергия, ветроенергийни и фотоволтаични паркове), което неизбежно води до повишаване на цените и потенциално негативно въздействие върху биологичното разнообразие и здравето на човека.

В доклад(от който е взаимствано и заглавието на тази статия) на Bird Life International и Transport & Environment са представени реални примери от редица държави за тъмната страна на борбата с климатичните промени, въздействащи негативно върху биологичното разнообразие и човешкото здраве. Докладът от една страна определя изгарянето на биомаса като заблуда, която не подпомага борбата с глобалното затопляне, понеже пак се отделят емисии от парникови газове, а от друга страна представя определени климатични политики с конкретни примери с негативно въздействие върху биологичното разнообразие, с което подкрепя нуждата от холитичен подход при създаване на подобни политики. Когато и у нас биомасата започне да се използва като гориво в мащаби, подобни на западните европейски страни, българските гори също ще могат да бъдат негативен пример в подобно издание. 

А защо в този случай принципът „замърсителят плаща“ не работи? Може би причината е в неправилно формулираните механизми, може би и в липсата на политическа воля, но може би защото СО₂ не е замърсител. Включването на целия набор от индикатори в процеса на създаване на политики вероятно ще доведе до постигане на цялостно подобряване състоянието на околната среда без да се правят компромиси за биологичното разнообразие или човека. След 2020 г., с включването на екосистемните услуги в икономиката, предстои нова ера в управлението на околната среда. Това ще е поредната възможност за ЕК да реши екологичните проблеми на континента. 

Етиката в опазването на околната среда (Environmental ethics) е дисциплина в философията, която изучава моралните норми и ценности, определящи взаимоотношенията на човека с околната среда (природата).

Най-общо в етиката в опазването на околната среда се открояват две течения: антропоцентризъм и биоцентризъм.

Антропоцентризъм

Антропоцентризмът поставя на първо място човека и неговите нужди, както и определя позицията на човешкия вид над всички останали живи същества. Опазването на околната среда е насочено строго към компоненти и фактори на околната среда, от които зависи съществуването и благополучието на човека. Човешкото здраве и нуждата от ресурси са издигнати на пиедестал. Това е типично за западния свят.

Първичната му форма се интересува от опазване единствено на директните материални ползи за човека. Типичен пример за това е управлението на ловни стопанства у нас. Законът за лова у нас разделя животните на дивеч и вреден дивеч. Една част от видовете, които са определени като полезни за човек, се наричат дивеч (благороден елен, сърна, дива свиня, много видове птици и други), а видовете, които не са полезни – вреден дивеч (вълк, лисица, язовец и други). Популацията на дивечовите видове се опазва целенасочено, докато тази на вредния дивеч – не. Вредният дивеч се възприема като конкурент на ловците, поради което се цели популацията на „вредните“ видове да бъде намалена до минимум или напълно унищожена. Това, разбира се, не отговаря на правилното функциониране на една екосистема и противоречи на природните закони, поради което подобни интервенции винаги са довеждали до негативни последици.

С развитието на науката и увеличаване на познанието за природата и екосистемите, западният свят установява, че отделните елементи на екосистемата са изключително свързани помежду си и оттук опазването на видовете, от които човекът има директна полза (например дървен материал, растения и животни или части от тях), изисква и опазване на техните хабитати и други видове, с които съжителстват. Така антропоцентризмът започва да разглежда много по-комплексно опазването на околната среда и започва да търси целенасочено взаимовръзка между отделните елементи на екосистемите, за да може да ги опази. А за случаите, при които липсва достатъчно информация за дадена екосистема и реакцията ѝ към дадена антропогенна дейност, се имплементира т.нар. принцип на предпазливостта, според който ако не знаем какво е въздействието върху околната среда от дадено човешко действие, то не бива да реализираме тези намерения.

Крайните форми на антропоцентирзма придават отговорност и дълг на човешкия вид за опазване на живота в планетата, именно защото той е на върха на пирамидата и единствено той може да осъзнае и контролира действията си.

Биоцентризъм

Биоцентризмът е логическата противоположност в почти всяко отношение на антропоцентризма.

Най-общо според биоцентризма всяко живо същество заслужава да съществува без значение дали е полезна за човека или не, а хората имат моралната отговорност към тяхното опазване.

Биоцентризмът има много различни клонове (форми), някои от които са:

Биоцентричен индивидуализъм

Според него всеки индивид в природата, без значение растение, животно или човек, има собствена морална стойност, понеже съществува с определена цел, която насочва развитието и действията му към оцеляване и размножаване. Това обаче в никакъв случай не означава, че всяко живо същество има права, равни на човека, но означава, че хората имаме моралната отговорност към останалите видове. Тази отговорност расте в зависимост от позицията на дадения вид в хранителната верига, от растения към животни. Типичен пример за тази форма на биоцентризма е веганизмът.

Холистичен биоцентризъм (екоцентризъм)

При тази форма на биоцентризма хората имат директна отговорност към съставните части на една екосистема – видове и природни местообитания, но не и към отделните индивиди, от които те са съставени. Най-важното е разнообразието от видове и местообитания да бъде запазено. В умерените си форми има много сходства с антропоцентризма, въпреки разликите относно мястото на човека в природата.

Съществуват различни форми на холистичния биоцентризъм. Някои от тях са следните:

• Дълбока екология (Deep ecology)

Дълбоката екология е разновидност на холистичния биоцентизъм с радикални възгледи. Основният принцип при нея е, че живата природа трябва да бъде уважавана и следва да ѝ бъдат признати основни морални и законови права за живот и развитие, независимо от материалните ползи за човека. Дълбоката екология възприема природата не като ресурс, който да служи за човека, а като равен на човека същество, към което човечеството има морални задължения. Тя се определя като „дълбока“ именно заради вижданията си относно взаимоотношенията между организмите като по-дълбоки от описаните в екологията (като част от биологичните науки). Последователите на тази философия смятат, че имат духовна връзка със Земята.

Философията на дълбоката екология полага основите на природозащитните (зелените) движения и насърчава нова система за етика в околната среда, подкрепяща опазване на дивата природа, контрол на човешката популация и минимализма (начин на живот, при който живееш с това, от което имаш нужда, а не с каквото искаш. Наподобява аскетизъм и доброволно живеене в бедност).

• Ляв биоцентризъм (ляв екоцентризъм)

Левият биоцентизъм е радикално политическо отклонение на дълбоката екология. Според левия биоцентризъм Земята не принадлежи на никого, поради което последователите му не зачитат частната собственост. В основата на движението лежи противопоставането срещу икономическия растеж и консуматорството. Също така се акцентира на нуждата от преразпределение на натрупаното богатство на национално и международно ниво. На индивидуално ниво също така подкрепят минимализма като начин на живот.

С ляв биоцентризъм се свързва слогона на немския националсоциализъм „Кръв и почва“. Националсоциализмът за последователите е политическата платформа, при която левият биоцентризъм може да бъде реализирана чрез тоталитарно правителство, което да наложи на гражданите да жертват личния си интерес в името на благополучието и славата на „земята“.

• Хипотеза за живата Земя (Gaia hypothesis)

При нея Земята се разглежда като един мегаорганизъм, който има способността да се саморегулира, благодарение на което поддъжа състояние на екологично равновесие. Опазването на околната среда се разглежда в нейната цялост без допускане на компромиси и напълно изолирано от нужните на човека.

Поддръжниците на хипотезата за живата Земя смятат, че антропогенните дейности въздействат негативно на процесите на саморегулиция на Земята. И те също са срещу капитализма и индустриализацията.

Както антрпоцентризмът, така и биоцентизмът насочват вниманието ни към отговорността на човека към опазване на околната среда.

Въпросът е дали има значение вижданията на кое течение могат да бъдат имплементирани както в личния ни живот, така и в политическия. Отговорът е недвусмислено „да“. Макар теоретично резултатът да е относително еднакъв както при едното, така и при другото течение, то пътят, през който се стига до заветната цел, се различава коренно.

Както вече беше споменато, антропоцентризмът е продукт на западното общество. Причините, които са довели до появата му първо в Европа най-общо, са: пълното разрушаване на природата на европейския континент и чувството за вина за стореното, развитие в индустриално отношение, монотеистичното наследство, възприемането на секуларната държава като форма на управление, свободата на личността, развитие на науката и технологиите и вероятно много други.

Ако антропоцентризмът е по-скоро егоистична форма на опазване на околната среда, то биоцентризмът е алтруистична. Под егоизъм се има предвид както поставяне на личното благополучие на първо място (използване на природните ресурси), така и желанието за запазване на разнообразието на природата (изграждане на защитени територии, развитие на консервационната биология, възстановяване на хабитати и видове и т.н.). Под алтруизъм се има предвид както доброволната саможертва, така и „наложения алтруизъм“ чрез власт.

Антропоцентризмът е практичната форма на опазването на околната среда, докато биоцентримзът е по-скоро емоционална и духовна. В антопоцентризма нужните на човека остават на преден план, дори да се търсят алтернативи или да се правят минимални компромиси, то те са както за човека, така и за природата, докато в биоцентризма компромисът винаги е за сметка на човека без рискуване на природата.

Един от сериозните примери за компромис при антропоцентризма е съвременното селското стопанство. Фермите, от които се добиват хранителните нужни на планетата, от една страна имат въздействие върху околната среда, но ако ги няма, популациите на дивите животни ще бъдат застрашени, понеже много видове ще бъдат използвани за храна. Биоцентризмът в този каус по-скоро би насочил мерките си към създаване на веган общество или намаляване на потреблението, вкл. чрез контрол на популацията.

Антропоцентризмът дава своето отражение и върху консервационната биология като наука. Консервационната биология приоритизира опазването на биологичното разнообразие според екологични показатели за даден вид или местообитание чрез т.нар. консервационен статус. Определянето на приоритетни видове за опазване чрез техния консервационен статус е типичен антропоцентричен подход. При някои форми на биоцентризма опазването на видовете също е с приоритет пред опазването на отделни индивиди, но при агресивните си форми биоцентризмът не зачита консервационния статус, понеже всички живи същества са ценни и заслужават еднакво да бъдат живи. Така опазването на един гълъб и един носорог биха имали еднаква тежест.

В политически аспект антропоцентризмът напълно зачита човешките желания и интереси. Приема се, че човекът има пълното право сам да определи не само личната си съдба, но и тази на заобикалящата му среда, защото той е господарят на Земята.

В исторически план антропоцентризмът се е развил значително. От пълно унищожаване на природата (западният свят и по-точно Европа практически е унищожила в голяма степен природата си) до възстановяване на видове и хабитати (западните общества финансират най-много природозащита в световен мащаб).

В същото време биоцентризмът изобщо не зачита човешките желания и интереси, ако те са насочени към унищожаване на Земята. Поради тази причина в политически контекст адаптирането на биоцентризма като доктрина е възможно чрез насилствено налагане на тези принципи или теоретично след добворолно възприемане на тези принципи от всички.

В много аспекти антропоцентримзът и биоцентримзът се припокриват. Теоретично резултатът от прилагане и на двете догми би следвало да е еднакъв. Планетата наистина представлява една огромна затворена система от свързани помежду си процеси. Всяко посегателство върху тези процеси застрашава баланса ѝ, а оттук и самия човек. Антрпоцентримзът в най-развитата си форма би установил всички взаимовръзки в природата и би намерил решения за опазване на природата и пълноценен живот за хората. Биоцентримзът в най-развитата си форма (с изключение на тези с радикалните възгледи) също би успял да намери решения, при които човекът не унищожава природата, но задоволява всичките си нужди за пълноценен живот.

Известно противоречие по отношение на мястото на човека съществува и в двете догми. Антропоцентристите по подобие на крайни биоцентрици (например последователите на веганизма) поставят на първо място оцеляването на индивида, а не вида. По този начин човекът не е на върха на пирамидата, а е извън природата, като природата е само ресурс, от който се нуждае, за да съществува. Връзката със „земята“ не е пълна, а това представя човека по-скоро като пришълец за тази планета. Биоцентристите от своя страна твърдят, че имат пълно уважение към природата и нейните естествени процеси, но в същото време се обявяват срещу хегемонията на вид, продукт на същата природа. Човешкият вид се възприема като вирус, който не е част от Земята.

Интересна теза също така е, че всъщност антропоцентризмът е по-духовното течение. Това се твърди заради дългата история и богатия опит на обществата, които са възприели антрпоцентризма. То гласи, че антрпоцентричните общества са достигнали духовна висота, понеже един живот (както човешки, така и нечовешки) никога в историята на познатите ни цивилизации не е била по-ценна от днес. Човекът на 21-ви век е готов да жертва оцеляването дори на собствения си вид в името на оцеляването на точно определен човек. Тази връзка се описва като по-дълбока от всяка друга.

Темата за етиката на опазване на околната среда е огромна и многопластова. Едва ли направеното представяне е достатъчно изчерпателно, нито пък примерите успяват да обяснят напълно същността на етиката във взаимоотношенията между човека и природата. Но вероятно биха дали добра основа за тези, които имат повече интерес към тази мултидисциплинарна тема.

Спомням си 2006 г., когато бях трети курс студент по специалност Екология и опазване на околната среда в Лесотехническия университет, в аулата ни прожектираха Неудобната истина на Ал Гор. Бях под въздействието на филма няколко дни. Бях напълно убеден, че глобалното затопляне е нещото, което чаках да боря цял живот (бях на 21 години). Трябва да призная, че Greenpeace (техните пищни акции срещу ядрени централи, рафинерии и т.н.) има огромна роля в избора ми за професионално развитие. Бях убеден, че ще дойде ден (и аз ще го доживея), в който едно дърво ще е по-ценно от един човешки живот. Бях готов да се връзвам за дървета, за да ги спася от багерите. Бях готов да отдам живота си за тази кауза, затова и решението ми за избор на професия беше предрешено още в 8-ми клас.

След Неудобната истина започнах да чета и да се интересувам повече как да намалим емисиите на въглероден диоксид и да декарбонизираме икономиката ни. Паралелно с това имах лекции и упражнения по различни дисциплини. Почти всеки преподавател казваше как основната цел е отделяне на повече СО₂, защото това е индикатор за пълно горене, а пълното горене е „Бог“ в промишлеността. Цялата инженерна мисъл след Втората световна война е била насочена към подобряване на процесите и увеличаване на ефективността, т.е. максимално СО₂ и минимални емисии на замърсители (особено въглероден оксид (СО)) и загуба на енергия.

От една страна получавах образование, което боготвореше СО₂, а в същото време четях интересни предложения за борба с глобалното затопляне. Някои от тях наистина си заслужава да ги спомена:

• Изграждане на щит между Слънцето и Земята;
• Боядисване на планините в бяло с цел намаляване на уловената слънчева радиация;
• Машини за улавяне на СО₂ от атмосферата и превръщането им в гориво;
• Складиране на СО₂ в пещери, газохранилища и минни галерии.

Виждах някакво безумие в статиите, които извън университетските лекции четях, но се сещах за идеите на Томас Малтус и Римския клуб от учебника ми по География за 9-ти клас, според които природните ресурси ще се изчерпят и човечеството ще загине. Тогава актуален беше терминът „рационално използване на ресурсите“. Да, определено имахме 40-50 години, след което няма да имаме въглища и нефт. Трябва наистина да се действа незабавно.

През 2007 г. Ал Гор и учените от Международния панел за климатични промени (IPCC ) получиха нобелова награда. За мир…

През 1989 г. със семейството ми бяхме изгонени от България и вместо в Турция сме решили да отидем в Швеция. Швеция е прекрасна страна, която приемаше политически бежанци от Източна Европа и арабския свят. Живяхме там година и половина. Затова и имам специален интерес към шведската култура. Следя нобеловите награди. Спомних си, че през 1994 г. Ясер Арафат беше сред лауреатите. Но мир в Палестина няма и днес. И така повечето лауреати на тази награда по-скоро са за поощряване на позитивни действия, насочени към по-мирен свят, а не за реални постижения. Наградата за мир определено е социална и политическа. Нещо не беше наред в това политик (Ал Гор) и учени да получат тази награда и то заедно, но не знаех какво е. Явно наистина положението е било извънредно. Нищо…

Макар странните мерки, които се предлагаха за борба с глобалното затопляне на климата и странното участие на политик, кандидат за президент на САЩ, в „научни дебати“ (спомням си как Гор предсказа, че планетата ни има едва 10 години и после няма да има връщане назад), реших, че не пречи в името на доброто на планетата да се описват апокалиптични картини, все пак е нужно хората да бъдат пробудени. Приех, че благородната лъжа е приемлив подход в името на тази грандиозна кауза.

В специалността, която учих, всички дисциплини ми бяха интересни. От качество на въздуха, замърсяване на водите, почвите, лесовъдство и концепцията за вечната гора до борба с ерозията, дендрология, дендрохронология и дори фотограметрия. Бях решил, че ще се доверя на ЛТУ и дадох всичко от себе си да изпълня всяка задача.

Темата на дипломната ми работа беше, свързана с дендрохронология и дендроклиматология. Дендрохронологията е наука, която датира различни събития в годишните пръстени на дърветата. Започнах да чета повече по темата. И не защото ми се отдаваше, а защото беше сложно и предизвикателно, за разлика от останалите предмети, които ми се отдаваха далеч повече. Годишните пръстени с климатични или с данни за замърсители могат да кажат много за миналото на даден регион. Така се запознах с труда на Нед Николов, български учен в САЩ. Препоръчвам на всеки да се запознае с труда му.

Преди да се закрие шведското посолство в София, получих символична мини Нобелова награда за екология. Наградата ми беше да посетя фабриките на СААБ, АстраЗенека и Орифлейм в Швеция. Спомням си, че в Стокхолм през 2010 г. имаше заведения за бързо хранене с изчислени емисии на СО₂ за всеки бургер, а надписът стоеше до този на цената. Въглеродният отпечатък вече беше валута, която измерва колко сме зелени. Западното общество определено приемаше сериозно глобалното затопляне.

Ден след завършването на висшето си образование започнах работа в denkstatt. Темата за климата в сектора на устойчивото развитие беше в тотален фурор. Основна цел на всяка компания, която иска да е зелена беше изчисляване на емисии на СО₂ и търсене начини за компенсиране. Днес ми изглежда като много детайлна книга на всички грехове и оценка какви индулгенции трябва да платят, за да им бъдат опростени греховете. Шефът ми (Боян Рашев) беше завлядан от темата и всеки месец проверяваше бюлетините на НИМХ, за да провери с колко средномесечната температура за България е по-висока от средната, а тази разликата се наричаше аномалия. Добре, че имахме други интересни и полезни за околната среда дейности.

Годините минаваха, прогнозите на учените от IPCC не се сбъдваха, планетата не вървеше към апокалипсис както Ал Гор предсказа, а съмнението в мен, че нещо не е наред продължаваше да живее. Дали състоянието на околната среда беше перфектно? Не, в никакъв случай, но точно това промени мнението ми. Защо състоянието на определени компоненти и фактори не се променяха? Нали стотици учени работят за това?

Ключовият момент за мен беше да приема, че истината е просто истина и нищо повече, а благородните лъжи може би са добър подход за справяне с проблеми в личния живот, но в науката те не са добре дошли. Така започнах да чета и други автори. Наистина имаше много учени, които бяха поръчани от фосилното лоби. Също така обаче имаше и други учени, които далеч не повтаряха мантрата на IPCC. В работата имах колеги, които бяха още под въздействието на Ал Гор, с огромен ентусиазъм към проблемите на климата. Каквото и да се случи, все климатът се сочеше за виновен. Много валежи – климатът е виновен. Малко валежи – климатът е виновен. Урагани – климатът е виновен. Климатът вече можеше да обясни всичко.

Глобалното затопляне вече беше изместило всички екологични проблеми. Какво се случи с горите и техните проблеми, за които толкова време се отделяше в ЛТУ? А кога щяхме въведем концепцията за вечната гора? За климатичните политики горите бяха просто тонове СО₂ и нищо повече. Не, гората не е това, поне не ме научиха на това в университета.

А какво се случи с тежките метали? Тежките метали от промишлеността няма да се изчистят още 10 000 години, но те бяха забравени. В райони със замърсяване с тежки метали все още има проблеми с акумулацията им в растенията, животните и човека. Това са реални екологични проблеми, с които живеем всеки ден и които ни убиват.

А бракониерството и нелегалният трафик на защитени видове? Те са в пика си и застрашават стотици видове от изчезване. Но и те не са важни, защото климатът е по-важен. ЕК не финансира приоритетно подобни дейности, а университетите, научните институти и организациите са длъжни да работят по „проблеми“, за които получават финансиране.

А какво се случи с качеството на въздуха? Качеството на въздуха до 2015 година не беше във фокуса на почти никого. Не само в България, цяла Европа не се интересуваше от качеството на въздуха. Проблемите, за които учих от 2004 до 2010 продължаваха да съществуват и през 2012. Същите елементарни проблеми – коли без катализатори, изгаряне на отпадъци за извличане на метали, печки на дърва и въглища през 21-ви век. Още повече, масово политици, журналисти и дори експерти говореха и още говорят за намаляване на емисиите на СО₂ като подход за справяне със замърсяването на въздуха. СО₂ вече имаше нова роля – замърсител, а не извор на живот, както пише в дебелите книги. Все още срещам хора, които смятат, че чист въздух означава такъв без СО₂. Като професионалист чувството при тази ситуация мога да сравня с лекар, който се сблъсква с антиваксър, а когато екологични организации от „колеги“ да говорят същите лъжи – все едно лекар да се сблъска с колегата си хомеопат. Благородната лъжа отдавна се беше превърнала в отвратителна манипулация и „машина“ за насочване на вниманието към климата.

Мога да кажа, че единственото място, в което можех да прочета нещо за качеството на въздуха, което да не включва СО₂, бяха лекциите ми от университета. Екологичният сектор вече приемаше СО₂ за замърсител на въздуха. Да, това съединение, което дава живот, вече беше ултимативното зло. Чудех се защо ли в парниците изкуствено увеличаваме именно концентрацията на СО₂?

Първият лъч надежда дойде от вече бившия ми шеф Боян Рашев (2014), който беше установил връзка между нивата на замърсяване в ЕВРО стандартите и климатичните политики в ЕК. ЕК е позволявала дизеловите двигатели да имат по-високи нива на замърсители в името на спасяването на климата. Сега вече имаше и цифри, а не само съмнения и неразбиране. Климатичните политики и качеството на въздуха не бяха съвместими. Може би година след това избухна и скандала Дизелгейт. Нищо, че публиката остана с впечатление, че автомобилните производители са виновни, всички знаехме, че всъщност ЕК беше неадекватната страна в случая. Признавам, бях много щастлив, че някой извън академичните среди започна да говори за въздуха, така както трябва да се говори. Вече и Боян правеше забележки на събеседниците си, когато чуе, че СО₂ е замърсител. Отне около 2 години темата за въздуха да стане актуална, но стана.

Дизелгейт установи, че автомобилните производители софтуерно са манипулирали емисиите на замърсителите, с което се доказа, че ЕВРО стандартите за нивата на замърсители не се спазват в реални условия. В този момент на триумф и нужда от действия с цел намаляване на замърсяването от транспорта, Greenpeace насочи вниманието отново към климата и СО₂. Дизелгейт нямаше нищо общо с емисиите на СО₂, но това не спря активистката организация да се опита да погребе проблемите на замърсяването на въздуха като представи напълно различен проблем. Още по-отвратителното е, че Дизелгейт е продукт на климатичния лобизъм. Дизеловите автомобили имат по-ниски нива на емисии на СО₂(дизеловият двигател е по-ефективен откъм емисии на СО₂), поради което климатичното лоби в ЕК от години си затваряше очите за реалните проблеми в името на климата. С този ход на Greenpeace, надеждата (esperansa бе любимият ми кораб на организацията) в мен, че те работят за опазване на околната среда, се изпари.

Днес климатичното лоби отново е в атака, този път използва дете (Грета) като лице на кампанията си. Светът за пореден път е подведен и манипулиран. Климатичното лоби се крие зад Грета и не показва истинското си лице. За пореден път се появява пророк, който е изпратен, за да спаси човечеството от наближаващия апокалипсис. Пророкът възкръсна, а религията набира нови членове. Климатичният активизъм има ясна програма:

• По-малко деца;
• По-малко и по-скъпо месо;
• По-малко и по-скъпо мляко;
• По-малко и по-скъпи коли;
• По-малко и по-скъпо пътуване със самолет;
• По-малко и по-скъпа енергия.

Неспазването на програмата означава тотална гибел на планетата до 10 години… за пореден път.

Не се определям като климатичен скептик, защото не изключвам антропогенните дейности да оказват въздействие върху климата. Засега обаче никой не може да каже какво е участието на човека във формирането на климата. Поради тази причина не смятам, че трябва да променим драстично начина си на живот или разрушим всичко, което човечеството е постигнало през последните няколко века. Дори повече, сегашната ни цивилизация е достигнала това ниво на развитие именно след индустриализацията. И именно индустриализацията ще ни помогне да не последваме съдбата на изчезналите цивилизации. Днес планираме да населим дори други планети, т.е. да създадем подходящи условия за живеене извън Земята, но в същото време вярваме, че Земята може да стане необитаема. Звучи като евтина фентъзи книга…

Критиката ми към климатичния алармизъм по-скоро е за подхода на работа, а не за научната част на нещата. Заливат ни с информация как учените от IPPC твърдят едно или друго. Докладите на IPCC не се пишат от учени, а от политици. Поставянето на политиците да определят и водят науката е вече изпитан механизъм на антихуманни политически догми. Не приемам и представянето на климатичните промени в стил комунистически лозунги вместо с практични примери. Който и да е политик или учен или самата Грета посмее да каже в прав текст какво всъщност цели борбата за климата, не само няма да получи подкрепа, но и ще бъде осъден от масите на вечна изолация.

Да, Грета се бори да ни направи вегани, да нямаме личен автомобил, да не пътуваме със самолет и да нямаме повече от едно или максимум две деца. В това вярва тя и е готова да жертва дори кариерата на собствената си майка. Какво обаче искат тези, които са зад кулисите? Грета в едно интервю сподели колко е разочорована от определени хора, които твърдят, че са зелени, но всъщност ядат месо, возят се в коли и летят със самолет. Тя определи това поведение като лицемерие. Права е. Наистина личният пример е важен, особено за толкова рестриктивни мерки. Странно е да си климатичен активист и да имаш личен самолет, с който летиш, за да си вземеш „зелената награда“ или да имаш имение на брега на океана. Това, което Грета не може да разбере и може би никога няма да разбере е, че хората зад нея не искат забрана за месото, автомобилите, самолетите, децата. Те искат просто тези неща да струват повече, по-малко хора да имат достъп до тях, а събраните пари от данъци да влизат в държавните бюджети, за да може те да решат какво да се случи с тях.

Ако наистина ни чакаше апокалипсис, не след 10, но дори след 30-40 години, тогава дали бих се съгласил да се боря за климата? Не, не и по този начин, но бих се отдал да привличам последователи с една единствена цел – доброволно да станат вегани, да се откажат от колите си и да спрат да летят със самолети. Може би нямаше да успея в целта си, но щях да съм пробвал с подходи, които не са антихуманни и не отнемат най-важното – свободата и правото на избор. За да се отдам на подобно нещо, ще са нужни солидни научни доказателства, а не политически лозунги, разбира се.

Сега знам, че никога едно дърво няма да е по-ценно от един човешки живот. Дори повече, цяла Амазония не струва колкото един човешки живот. Моята кауза остава непроменена, но вече осъзната, тя все още е справяне с екологичните проблеми. Въглеродният диоксид не е замърсител, а извор на живот, а въглеродният отпечатък в никакъв случай не измерва колко сме зелени и устойчиви. Имам неочаквани пречки в лицето на климатичните алармисти, които искат не само цялото внимание и финансиране, но и не осъзнават колко могат да навредят на зелената кауза като насилствено я приватизират, подменят и предизвикат загуба на доверие на голяма част от хората като я представят като мръсна националсоциалистическа идеология, но борбата тепърва предстои.

Много мнения се споделиха в социалните и онлайн медиите за пожарите в Амазония. Колко по-голям е пожарът спрямо миналата година, как президентът не прави нищо за спасяване на горите, как животновъдите умишлено опожаряват, как глобалното затопляне е причината за пожарите и т.н. (още…)

През последните месеци Рилските езера се превърнаха в актуална тема и вече се усеща нуждата от промяна на начина на управление не само на подобни природни забележителности като циркусите, но и на защитените територии като цяло, за да може да се осигури тяхната адекватна защита.
За да имаме обосновано становище по темата, решихме да проведем социологическо проучване, което в съчетание с анализ на ситуацията би дало картина, близка до истинската.

Седемте рилски езера вероятно са една от най-популярните и най-посещаваните забележителности у нас. Основна роля за това, разбира се, играе уникалната природа на Рила, но и лифтът, превръщайки маршрута в относително лек, изиграва немалка роля, като успява да „стовари“ между 2000 – 4000 посетители на ден в летните почивни дни.

Друг фактор, който подпомага високата посещаемост на езерата, е интензивният автомобилен транспорт, организиран от предприемчиви хора с високопроходими автомобили, които дублират маршрута на лифта.

В резултат на всичко това, Седемте рилски езера се превръщат в експеримент, при който наблюдаваме какво би се случило с природен обект при посещаемост, сравнима с тази на моловете в София.
Като изключим невъзможността района на езерата да се използва от диви животни поради големия натиск от туристи, основните екологични проблеми са два: замърсяване на езерата и ерозия.

Добрата новина е, че все още има голям шанс езерата да бъдат съхранени, дори повече – ако успеем да прочетем правилно сигналите, които езерата ни дават, те могат да се превърнат в начало на вълна на подобрено управление на защитените територии у нас.

Лошата новина е, че компетентните органи през последните години не са показвали желание за промяна на модела на управление на защитените територии. Дирекциите на националните паркове, от друга страна, нямат нито автономност, нито правомощия, за да предприемат стъпки към промяна на досегашния начин на стопанисване на най-ценните територии в страната ни.

Какво представлява едно посещение на езерата?
Масовото посещение на езерата се осъществява от туристи от цялата страна, които с личните си автомобили стигат през Паничище до хижа Пионерска. За паркиране на един автомобил за един ден се заплаща сума от 5 лв. Вариантите за изкачване до хижа Седемте рилски езера не са много – лифт, офроуд автомобил и пеша. Изкачването с лифт и автомобил отнема между 15 – 20 минути, като за лифта може да се наложи да се почака до 2 – 3 часа в почивни дни и пикови часове. Пешеходният маршрут отнема между 1:30 ч. и 2:00 ч. Той обаче все по-малко се използва, понеже, от една страна, все по-малко редовни планински туристи посещават езерата, а от друга – постоянното движение на офроуд автомобили в същия маршрут облъсква туристите да го използват.
Цената на лифта е 10 лв. в посока и 18 лв. в двете посоки. Цената на изкачване с високопроходим автомобил е 8 – 10 лв. в посока на пътник.

След дългото чакане за лифта или друсането в офроуд автомобил всички се насочват към хижа (по-скоро хотел) Седемте рилски езера за санитарни нужди. За обслужване на туристите в пикови часове пред тоалетните са ангажирани до 3 служители на хижата, като цената на входа е 50 ст. Тоалетните не са в много добро състояние, но за планина и при подобно натоварване, е задоволително.
В хижата има ресторант и магазинче, като през лятото в натоварените дни навън пред хижата има сергия с цел по-бързо обслужване на туристите.
Ако решите да отседнете в хижата, това ще ви струва 25 лв. на легло в обща стая и 70 лв. за двойна стая със собствен санитарен възел. Стандартната цена на нощувка в планинска хижа е между 10 – 15 лв.

От хижата започва пешеходният маршрут към езерата по стръмна пътека. Първото езеро е Бъбрека (Кара гьол). От Бъбрека към Окото (Чанак гьол) и Сълзата (Баш гьол) също има стръмна пътека. Маршрутът не е труден, но в пикови часове преминаването може да се затрудни поради масовото изкачване и разминаването с туристи, движещи се в обратна посока. Поради недостатъчно широките пътеки, туристите са ги разширили, което е увеличило интензивността и обхвата на ерозията. Самите пътеки са много изровени и в някои участъци изискват обувки с добър грайфер. От хижата до най-горното езеро и обратно отнема около 2 – 3 часа, но масово хората остават повече, за да прекарат повече време около езерата.

Галерия от 2015 г.

Още на първото езеро (Бъбрека) започва най-интересната част от посещението. Миене на лице, ръце и крака, охлаждане чрез влизане в езерата, вкл. плуване, миене на бебешки дупета и къпане на кучета, хвърляне на различни предмети в езерата, вкл. хляб, за да се нахранят рибите, са обичайните гледки, с които човек се сблъсква. По пътеките блъскането е като при Черен петък в магазините, усещането, че си в планина липсва, а поздравяването на всеки турист се превръща в мисия невъзможна.

Галерия от 2018 г. 

Резултати от проучването
Проучването е извършено по метода на отзовалите се и не е представително. Участниците в него са 80 и е извършенo през месец август 2018 г. в почивен ден.

Транспорт до езерата
Основният начин на транспорт до езерата според резултатите от проучването е чрез въжения лифт от хижа Пионерска до хижа Седемте рилски езера – около 75% от туристите са предпочели този начин на транспорт. На второ място с около 24% е автомобилният транспорт. Пешеходното придвижване е предпочетено от едва 1% от туристите.

Използване на част от събраните средства от лифта/автомобилите
По-голяма част от включилите се в проучването смятат, че събраните средства (данъци и/или концесионни такси) от държавата от оперирането на лифта/автомобилите следва да се използват за опазване на Национален парк „Рила“ (73%), около 39% смятат, че те следва да се използват за подобряване на условията за туризъм в парка. Нито един запитан не е избрал опцията средствата да постъпват в държавния бюджет. Следва да се отбележи, че повечето участници бяха с убеждението, че приходите от лифта постъпват в Дирекцията на парка.

Основни проблеми на езерата
Липсата на тоалетни е основният проблем според туристите, участвали в проучването. Като втора група проблеми са посочени големият брой на туристите и липсата на контрол, следвани от влизане в езерата, отпадъци и неподдържани пътеки (ерозия). Други проблеми, посочени от туристите, са: липсата на кошчета около езерата, заблатяване на езерата, липса на култура у посетителите, липса на охрана, недостатъчен брой информационни табели и наличие на високопроходими автомобили.

Очаквани промени
Като най-важна очаквана промяна в управлението на езерата е посочено глобяването на нарушителите, следвано от изграждане на тоалетни около езерата, поставяне на постоянна охрана, събиране на отпадъците и почистване на езерата. По-малко туристи (почти 14% от запитаните) са отговорили, че следва да се регулира броят на туристите, да се поддържат пътеките и да се изгради лифт до самите езера. Други очаквани промени са: да има по-високи глоби, да има повече информационни табели, да се монтират камери около езерата, да се изградят нови пътеки далеч от езерата, за да не могат хората да влизат в тях, да се увеличи капацитетът на лифта, да има кошчета и да се забранят офроуд автомобилите, които транспортират нерегламентирано туристите до хижата.

Заплащане за посещение
На въпроса колко средства са склонни да отделят за посещение на езерата, 34% са отговорили, че не са склонни да отделят допълнителни средства. Около 2/3 от посетителите са отговорили, че са склонни да заплатят такса „вход“ за езерата, като 23% са склонни да отделят 5 лв., 13% – повече от 5 лв., 11% – 10 лв., 8% – 2 лв., 6% – 20 лв., 4% – 15 лв. и 1% – 30 лв.

Следва да се уточни, че голяма част от хората, които отговориха, че не желаят да отделят допълнителни средства за посещение на езерата, поставиха условие, че биха платили такса за посещение, ако са убедени, че средствата се използват целево за езерата и националния парк. За коректно отчитане на резултатите от проучването, въпреки това изявление, отговорите на тези участници не са променяни.

Използване на събраните средства от такса вход
Участниците в проучването, които са склонни да отделят средства за посещение, бяха запитани за какво биха предпочели да се използват тези средства. Опазването на езерата и Национален парк „Рила“ са най-предпочетените отговори, следвани от подобряване на условията за туризъм в парка и на самите езера.
Включването на събраните такси в държавния бюджет не беше избрано от нито един участник в проучването.

Интересни предложения
Всички участници в проучването имаха възможност да добавят коментар, което да бъде отчетено в проучването. Ето и някои по-интересни коментари:
Да има шерпи; Да се забрани облитане с дронове над езерата; Да се забранят джиповете; Да се взимат данъци и от джиповете; Да се въведе такса „вход“ за туристите, използващи лифт и коли; Да няма такса „вход“ за туристите, които се качват пеша; Да се направят пейки около езерата; Вместо незаконни джипове, услугата по извозване на туристите да се извършва от Дирекцията на парка; Да няма концесионери и джипове, всичко да е под контрола на Дирекцията на парка; Средствата от лифта целенасочено да се харчат за опазване на езерата; Да се спазва Планът за управление на парка; Пеша – 0 лв., лифт – 10 лв. такса „вход“; Лифтът да е с по-голям капацитет; Средствата от джиповете да се харчат за опазване на езерата.

Алтернативи за развитие
Имайки предвид голямото натоварване и последвалото го влошаване състоянието на езерата през последните години, а и извършеното проучване, се открояват няколко заключения:

• езерата ще продължават да привличат туристи и техният брой ще се увеличава;
• натискът върху езерата също ще се увеличава пропорционално на посетителите и това ще създаде сериозни екологични рискове за пълноценното им функциониране като естествени екосистеми;
• в проучването туристите еднозначно заявиха готовност да заплатят такса „вход“ за езерата.
• очакването им обаче е събраните средства да се използват за опазване на Национален парк „Рила“ и езерата и подобряване на условията за туризъм;
• проучването показа, че туристите не желаят заплатените от тях средства за посещение на езерата да се включат в държавния бюджет.

Алтернативите за промяна на управлението на езерата най-общо са както следва:

Нулева алтернатива
Управлението се запазва както е досега, като решения за неизбежното увеличаване на туристите не се търсят, а това вероятно довежда до нуждата от втори лифт или увеличаване на капацитета на сегашния лифт и/или увеличаване на броя на офроуд автомобилите, като последното е неизбежно поради увеличеното търсене. В тази картина съдбата на езерата не се очертава да е благоприятна – ерозията става все по-интензивна и увеличава обхвата си, замърсяването на езерата също се увеличава, а целият комплекс губи естествения си характер.

Алтернатива „Ограничаване на достъпа“
Имайки предвид подхода на опазване на защитените територии според действащия Закон за защитените територии, следва да се изчисли капацитетът на туристическия обект Седемте рилски езера, както се прави със стадиони, кина, театри и т.н., и да се предприемат незабавни мерки за намаляване на биогенното замърсяване на езерата, както и да се прилагат противоерозионни мерки.
След като бъде коректно изчислен капацитетът на езерата, следва стриктно спазване и контролиране.

Без да претендираме за извършено проучване, можем да изкажем предположение, че капацитетът вероятно ще се окаже 2 – 3, а може би 4 – 5 пъти по-малък от настоящия, който се оценява на около 3000 – 4000 души на ден в натоварени летни периоди. Също така обаче следва да се отчете нуждата от специална методика, която взима предвид не само броя на туристите, площта около езерата и ширината на пътеките, но и поведението на туристите през различните периоди на годината.

Алтернатива „Туристически продукт“
Бързо и ефективно решение е създаването на туристически продукт по подобие на редица забележителности у нас (Крушунските водопади, Белоградчишките скали, множество пещери и други природни обекти). Създавайки туристичеки продукт от Рилските езера, се определя цена (такса „вход“) и събраните средства се използват за опазване на обекта и поддържане на туристическата инфраструктура.

Предложение за промяна
Състоянието на Рилските езера ни дава основание да твърдим, че начинът на управление на подобни природни забележителности у нас не е ефективен и работещ, поради което има нужда от промяна. Затова нулевата алтернатива не бива да е изобщо сред потенциалните решения, а по-скоро тя е причината за поява на настоящите проблеми.

Ограничаването на достъпа до езерата, освен че би лишило много хора от възможността да ги посетят, също така и изисква допълнителни средства, чрез които да се осъществи ефективен контрол. Повишаването на контрола около езерата при и без това малкия брой на паркови охранители е немислимо без увеличаване на бюджета на Дирекцията на Национален парк „Рила“, което на практика означава по-голяма данъчна тежест за всички нас. Резултатът от ограничаването на достъпа ще е по-малко туристи, по-високи данъци. Това може да е теоретично решение, но да се очаква практичното му приложение е нереалистично.

За запазване на Рилските езера в естествения им вид е нужно предприемане на нетипични мерки за националните ни паркове. Влошаващото се състояние на езерата и резултатите от направеното проучване ни насочват към нуждата от превръщане на Седемте рилски езера в реален туристически продукт, който генерира приходи, за да може да си осигури действителна защита и контрол. Най-бързият и ефективен начин за постигане на това е включване на пазарни механизми и остойностяване на екосистемните услуги, които езерата предлагат на посетителите си. Съществува риск, при който езерата се превръщат в масов неконтролиран туристически продукт (всъщност той вече е такъв), което би довело до ускоряване на всички дегенеративни процеси в езерата. Това би се случило при недобро стопанисване от собственика. Затова поради липсата на законодателна възможност езерата да имат частен собственик, ролята на държавата в управлението им е ключова. Опитът през последните години с частните концесионери показа, че в редица случаи общата собственост (публичната) не се цени колкото частната и оттук често конесионерите третират дадената им територия като чужда и целят да извлекат максимална полза за периода на договора им без да имат мотивация за дългосрочното им запазване, което всъщност не е изненада. Същите концесионери вероятно биха третирали по различен начин територия, на чиято са собственици. Съчетанието на недобър концесионер и лош контрол от „собственика“ (държавата) е формулата, която доведе до недобро управление на редица природни кътчета у нас. Въпреки негативните примери обаче липсата на капацитет в държавата (в случая – Дирекцията на Национален парк „Рила“) за управление на подобен туристически продукт сочи, че по-добрият избор е стопанисването му от частен концесионер или съвкупност от частни концесионери, когато отделните дейности могат да се диференцират. Дирекцията ще продължава да изпълнява задълженията си без да поема допълнителни ангажименти за управление на туристически продукт, различни от осигуряване на опазване на природните местообитания и видове на територията на парка.

Много важен момент е изразходването на събраните средства, което несъмнено ще се осъществи от Дирекцията на парка. С цел по-голяма прозрачност на изразходване на средствата може да се създаде фонд, в който да постъпват всички приходи от входна такса, направени глоби на нарушители, част от концесионните такси от оператора на лифта, дарения и други, като в управлението на фонда участват различни заинтересовани страни освен държавата – местен бизнес, НПО, граждани и други.
Без значение дали Дирекцията или частен концесионер ще поеме управлението на езерата, стъпките към промяната в общи линии са следните:

• Въвеждане на входна такса за езерата;
• Осигуряване на постоянна охрана през деня и охранителни камери през нощта;
• Изграждане на дървени пътеки основно около езерата и стълби на стръмните участъци;
• Предприемане на противоерозионни мерки;
• Отдалечаване на пътеките от езерата и забрана за излизане от маркираните пътеки;
• Изграждане на тоалетни около езерата;
• Изчисляване на капацитета на туристическия продукт и въвеждане на ограничителен режим в рамките на този капацитет;
• Въвеждане на механизъм за почасово записване на туристи с цел пълноценно използване на лифта и езерата в рамките на изчисления капацитет;
• Законодателни промени, чрез които събраните такси от вход, глоби и част от концесионната такса на оператора на лифта да се използват за опазване на езерата и националния парк по схемата на екосистемни плащания чрез реално остойностяване на природния капитал;
• Забрана за офроуд автомобилите или пълното им освобождаване след изграждане на път до хижата за целта, а междувременно – заплащане на входна такса от тях по подобие на оператора на лифта, приходите от която отново се използват за опазване на езерата и парка.

Годишният брой на посетителите на Седемте рилски езера се оценява между 80 – 120 хил. души. Дори при сума от 5 лв. за вход на езерата (над половината участници в проучването са отговорили, че са склонни да отделят 5 лв. или повече), приходите биха били между 400 и 600 хил. лв. годишно. Нереалистично е входната такса да е същата като тази за паркиране на автомобил или дори транспорт до самите езера, а това ни насочва по-скоро към суми между 10 – 20 лв. за такса „вход“.

Вероятно това пазарно решение няма да се хареса на част от специалистите, занимаващи се с управление на защитените територии, но това е естественият начин, при който не очакваш от всички данъкоплатци предварително да си платят за посещение на езерата (съответно някои да си платят и никога да не ги посетят), а вместо това заплащането да бъде само от тези, които сами са избрали да посетят езерата или друга природна забележителност. При масово прилагане на този подход на управление на защитените територии се очаква не само запазване на данъчната тежест, но и намаляване.